Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11.2011 21:16 - Паралакс - рок маратон. Спомените на "стария групар" (мемоари). Цигулка или китара.
Автор: danielavdala Категория: Изкуство   
Прочетен: 4790 Коментари: 9 Гласове:
3

Последна промяна: 13.02.2012 10:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

              Паралакс – рок маратон.                      
          
Спомените на "стария групар".
                                                   повест (мемоари)

 I-ва глава: Цигулка или китара.

    Много може да се разказва за доброто старо време... Бяха романтични години, изпълнени с вълнуващи преживявания. Обичахме да се веселим, да ходим по терени (тогава така се наричаха купоните), да свирим на китара, да пеем, да слушаме музика. Нямахме особен достъп до западната поп музика, защото по радиото звучаха предимно песни на наши и руски естрадни изпълнители. Много рядко пускаха някое песен на Рита Павоне, Боби Соло, „Бийтълс”, Том Джоунс или на Енгелберт Хъмпърдинк. Нямаше и издадени плочи на Балкантон. Точно поради това, обаче, гладът ни за тази музика бе голям. Не, че нашата естрадна музика бе лоша, но я имаше в изобилие. Поради това и интересът ни към нея не беше съществен. Някак си успявахме да задоволим този глад, въпреки бариерата. И точно в това бе романтиката. Желанието ни за слушане на известните западни поп и рок групи бе утроено. Поради това измисляхме свои, оригинални начини да си доставим тази музика и да й се наслаждаваме.
     Първият ми досег с интернационалната поп музика през 60-те години на миналия век се осъществи, когато станах на 8 години. Вуйчо ми, който бе класически музикант-цигулар по професия, имаше стар допотопен грамофон „Мамбо”и огромен, стабилен ролков унгарски магнетофон „Квалитон”, приличащ на танк. Когато баба ми ме караше да спя следобяд, вуйчо ми влизаше тайно в стаята, в която спях (там му бяха уредите, плочите и ролките) и тайно слушаше тихо първите парчета на „Бий Джийс”, „Бийтълс” и „Роулинг Стоунс”, които имаше на малки, издраскани, пукащи плочи или бе презаписал на сдъфкана магнетофонна лента. Аз естествено не можех да заспя и също наострях уши, но си траех и не го издавах на баба ми. През следващата, 1966-та година, излязоха на малка плоча първите песни на „Щурците”. За Нова година получих подарък от нашите - новогодишна фоно-картичка с една от тези песни - „Веселина”. Като станах на 10 години, при една командировка в Съюза, баща ми донесе руски грамофон, марака „Концетный”. Работеше безотказно като трактор. По двайсет пъти на ден въртях тази фоно-картичка на него и проглуших ушите на съседите. Нашите решиха, че не трябва да си пилея времето, тикнаха ми една чисто нова половинка цигулка в ръцете и ме пратиха на уроци, ходех на солфеж, участвах и в хора на училището, освен английския, който учех в читалището. Понеже бях прилежен, след две години, баща ми купи китара. За съжаление не ми оставаше възможност да се уча да свиря, защото се мъчех с цигулката – времето ми бе запълнено, като това на „дебело дете – отличник”. Баба ми реши, че трябва да се намеси в моя полза и повели със заканителен ток на родителите ми: „Детето ще се разболее от претварване!”. Най-добре, според нея, бе да прекъсна уроците по цигулка, които „травматизирали психиката ми”. Така, с голямо облекчение, захвърлих цигулката. Тъй като в отделенията бях отличен ученик, като станах прогимназист, баща ми купи 6 малки плочи, издадени от „Балкантон”, които имах право да слушам след като съм си подготвил домашните през деня. Настъпиха незабравими моменти за мен. Плочите бяха на „Бийтълс”, „Бий Джийс”, Роулинг Стоунс”, „Кридънс Клиъруотър Ривайвъл” (на която, кой знае защо, пишеше „изпълнява Ривайвълс”), на Кросби, Стийлс, Няш и Йънг (на плочата имаше парадоксален надпис „изпълнява квартет Кросби”) и на незабравимия Мирча Кришан. По цели часове ги слушах, когато нашите бяха на работа.
     Интересът ми към поп музиката започна да се задълбочава в седми клас. Баща ми ме научи да свиря на окарина, дори правехме дуети с него на училищни тържества. Между няколкото популярни естрадни и интернационални мелодии, свирехме „House Оf The Rising Sun“ на „Animals“ и „El Condor Pasa“ на „Simon and Garfunkel“.  Класът ни беше много луд, имахме няколко повтарячи. Пешо - замеряше с тебешири учителките по английски и математика, последната пък хвърляше по него пергели и триъгълници, Черешков („Черешата”), обръщаше чиновете наопаки, а Валентин („Доктора”) плюеше на 10 метра разстояние. От единя край на класната стая уцелваше с плюнка портретите на Тодор Живков и Леонид Брежнев, висящи на стената на другия край. „Докторът” носеше в училище понякога стар, олющен, полуразглобен магнетофон и пускаше „волумето на мах”. В междучасията слушахме нечувани до тогава записи - първите парчета на „Deep Purple“, „Led Zeppelin“ и „Black Sabbath“. Така аз окончателно се пренасочих, влюбих се в тази музика и напуснах училищния хор.      
     Вуйчо ми беше дал временно магнетофона си „Грундиг” (той си купи друг, марка „Тесла”), правех записи и си разменях с приятели и познати плочи с на известни западни рок групи (на някои бащите им ги носеха от чужбина, като излизаха в командировки). Един от повтарячите, Владо Тасев, свиреше на китара и ми показа акорди и няколко чужди песни. Започнахме да свирим заедно някои от тях. Вече знех десетина. Оттук нататък пътят беше ясен. Дърпах си косата над ушите, за да порасне по-бързо. Запознах се с един друг групар от квартала – Владо Карамански. Беше си сложил адаптор на китарата и я включваше в куфарчето си от забавачката, което бе приспособил като усилвател с говорител. Ролковият си магнетофон използваше за усилвател с дисторжен. Свиреше, като мен на китара и пееше. Имаше вкъщи пиано, на което по цял ден дрънкаше (за голям ужас на баща си) „Let It Be“, „Lady Madona“ и „Child In Time“. По същото време аз вече имах мой собствен касетофон „Тесла” (копчето за свирене бе развалено, но аз го подпирах с моливче, което пъхах, за да не се връща копчето обратно), в който включвах китарата си със саморъчно монтиран адаптор. Един приятел бе инсталирал вход с букса на грамофона ми, за да мога да включвам в него бас китара. С Владо свирехме и пеехме рок парчета в градинката при блока, в който живееше. Скоро се събра целият квартал. На пейките и на земята около нас седяха по няколко десетки млади хора и припяваха с нас „Let It Be“, „House Of The Rising Sun“, „Honky Tonk Woman“, „Lola“, „Lady In Black“, „July Morning“, „Smoke On The Water“, „Child In Time“, „Paranoid“, „Heartbreaker“, „The Girl With The Perls Hair“… Свирехме също у тях, но баща му забрани, заплаши, че ще го изгони от къщи, ако не „престанем с олелията”. Направихме опит и у нас, съседът бай Величко, който живееше на долния етаж, вдигна скандал на нашите.
     Няма да забравя, когато баща ми счупи китарата ми в един стол. Бях пуснал дълга коса, по цял ден слушах „Дийп Пърпъл” и "дрънках" по струните. Моят приятел Ангел Шишков донесе две чисто нови плочи на „Purple” – FireballиBurn“. Слушахме ги много пъти на грамофона ми. Аз бях купил за шест лева плочата „In Rockот моя съученичка, която не се интересуваше от тази музика и надувах с всички сили „Концертный”. Един ден баща ми изневиделица се върна преди обяд за пет минути от работа в къщи. Аз „бях съкратил училището”, закусвах в кухнята и слушах „до дупка” усиления грамофон. Child In Time“ на Purple  звучеше като химн, който се лееше мощно из цялото ни жилище (бях разтворил всички врати), за да чувам по-ясно. Той се ядоса и преди да излезе, ми хвърли от вратата 50 стотинки, за да отида на фризьор и се подсрижа, като ми каза, че вечерта иска рестото (тогава подстрижката струваше 20). Стотинките паднаха и издрънчаха точно в чинията ми. Аз му казах да си гледа работата, той се вбеси и удари китарата, която по-рано ми бе купил, три пъти в облегалката на стола (добре, че не цапардоса с нея грамофона). Тя стана на трески, които се разхвърчаха на всички страни. После от мъка и в знак на протест цял месец не се прибирах в къщи, нощувах у баба ми и по приятели.
     В осми клас започнах участие в първата си по-сериозна рок група в квартала. Кръстихме я „Sun Set“. В нея членуваха приятелят ми Николай Тезгетарски - барабани, съученикът ми от прогимназията Марин Цолов – китара и Петър Цветанов – бас. Аз пеех и свирех соло китара. Ники беше направил от дърво електрически китари и им бе сложил адаптори и струни. От детските си барабанчета бе измайсторил миниатюрен комплект, имаше и малка, саморъчно направена фус чинела. Свирехме в къщата на Пешо и организирахме малки квартални забави. Включвахме китарите в сглобени от Ники усилватели, а баса - в радиото на Пешо. Най-жестоко излизаха парчетата „Black Night“, „Paranoid“, „Lady in Black“, „Heartвreaker” и „All Right Now”. Имахме и две собствени песни, „Малко романче” и „Войната” (втората композиция бе моя). Същевремено бях сформирал друга група и отново с нея „проглушихме ушите” на съседа бай Величко с „Inside Looking Out“ на „Grand Funk“, „Moby Dick“ на „Led Zeppelin“ и „Stealin’“ на „Uriah Heep“. В нея влизаха Владо Карамански, Ники Тезгетарски и съучениците ми Евгени Костов – китара и Иван Тошев – бас.
     В девети клас, заедно с приятеля ми Бойко Петков, организирахме вокално-инструментален състав „Електроника”. Репетирахме и правехме ученически забави в сградата на техникума по електроника и 39-та гимназия „Васил Левски” с „Вермоните” и инструментите на техникума. В групата участваха Бойко Петков – вокал и китара, Ицо Едрин – бас и Емо – барабани. Аз пеех и свирех на соло китара и окарина. Най-интересната ни изява беше концерта ни на бала на двете учиища през 1975 година. Бойко бе направил една сирена в кутийка от моливи. Спомням си, че започнахме с „Аllright Now“ на „Free“, последваха, „Black Night“, „Strange Kind Of Woman“ и „Sail Away“ нaDeep Purple“, „Were an American Band“ и „Heartbreaker“ на  Grand Funk Railroad“, „El Condor Pasa“ на Simon and Garfunkel, “The Girl With The Perls Hair” на Omega, „Nights in White Satin“ на „Moody Blues“ и „Man Of The Silver Moutain“ на „Ritchie Blackmors  Rainbow“. Успяхме силно да „нагреем публиката”. Атмосферата се нажежи неистово. Народът подскачаше и тропаше с крака. След всяка песен ни аплодираше няколко минути – крещеше, пищеше и свиреше с уста. Получи се нещо като истински западен концерт - "почти като концертите на големите групи". Точно в разгара на забавата, когато започнахме с виенето на сирената парчето Block Busterна Sweet“, опиянени в еуфорията си, някакви ученици счупиха няколко големи прозореца във фоайето – просто минали през тях в тъмното, без да се усетят. Това бе пагубно за нас... Този инцидент стана точно по време на кулминацията на концерта. Веднага пристигнаха учителят по физкултура и дитекторът. Понечиха да ни спрат, но бяха освиркани въодушевено от учениците. Успяхме да завършим песента на „Sweet“, придружени от луди овации, всички скачаха в транс, викаха и ръкопляскаха. Ние почнахме следващата песен – „House Of The Rising Sun“. Тогава даскалът по физическо реши да дърпа кабелите за ток на уредбите и... ги изключи. Но не успя да намери контакта за усилвателя на баса. Останаха да звучат само басът и барабаните. Извадих окарината и продължих мелодията с нея. Учениците умряха от кеф, че даскалът не успя с „варварското” си начинание. В края на песента, те ни заградиха и не позволиха на директора и няколко учители да ни спрат и ни издърпат насила от сцената...
     Романтични времена бяха тогава, незабравими...
   Хубаво, ама лятото свърши бързо, дойде септември... мене ме взеха войник... кашик малко така да ставам... да пазя строителите на новия живот...

 http://www.youtube.com/watch?v=Y2JOsSvN7ko

Тодор Колев – „Нашият сигнал”

Следва II-ра част: Патилата на „храбрия” войник.

                               Даниел Авдала




Гласувай:
3
0



1. danielavdala - Събитиятя и героите в тези мемоари ...
12.11.2011 21:23
Събитията и героите в тези мемоари са достоверни и абсолютно автентични.
цитирай
2. анонимен - Vladimir Karamanski
12.11.2011 22:58
I remember all, THese were the times!!! Vladimir Karamanski
цитирай
3. анонимен - Само Рок!
12.11.2011 23:10
Времевната бяха много по-рокаджийски. Ние бяхме щастливи през 1970-те год.!
цитирай
4. danielavdala - Ооо, Владо, добра среща, ето че се ...
12.11.2011 23:34
Ооо, Владо, добра среща, ето че се появи, как е по Норвегия напоследък? Радвам се, че прочете спомените ми за нашите луди години и рокджийските ни времена и изяви...
цитирай
5. анонимен - Рокендрол!
13.11.2011 20:04
Такова беше наистина времето,както го е описал така образно Дани!Лудо,смело ,непокорно и така бързо отминало. Тайно слушахме ,,забранената ,,музика и се чувствахме герой.Не всички имахме магнетофони или грамофони .Ходехме на гости на тези,който имат и бяхме щастливи ,че сме се докоснали до ,,забранения плод,,Заедно с музикалната революция дойде и сексуалната.И светът се промени.....
цитирай
6. анонимен - Ееее, Дени, припомняш ми страхотни ...
13.11.2011 23:21
Ееее,Дени,припомняш ми страхотни години.Ти си причината да срещна Зоя-най великата жена на света! А с Владо Карамански седиахме на един чин в даскалото.
Бойко.
цитирай
7. danielavdala - Ооо, Бойо, радвам се, че прочете ...
14.11.2011 02:33
Ооо, Бойо, радвам се, че прочете спомените ми за доброто старо време, когато с теб свирихме жесток рок. Ще има още части, приготви се за изненада...
цитирай
8. анонимен - И аз присъствам :-)
16.11.2011 13:55
Бре бре бре ! И моя милост присъства тука. По едно стечение на обстоятелствата баща ми пътуваше 1 - 2 пъти годишно из чужбината и беше така добър да носи по една плоча всеки път по списък написан от мен. А аз тогава нямах грамофон. И тя стана така - от мен плочите, от Даниел грамофона и кеееееефффффф !!!

Ангел Шишков
цитирай
9. danielavdala - Ееее, Ати, обади се най-после. Н...
16.11.2011 19:33
Ееее, Ати, обади се най-после. Навремето баща ти донесе от Турция 3 много качествени плочи на "Пърпъл". !0 години по-късно, аз си купих "Machine nead" от Гърция,. но не беше така качествена, звyкът бе малко по-приглушен, въпреки, че бе нова.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: danielavdala
Категория: Изкуство
Прочетен: 980687
Постинги: 74
Коментари: 771
Гласове: 93
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031