„Deep Purple“ – концерт за група и      
                          оркестър.

      Още през 1969 година „Пърпъл“ изнасят неповторим по своя характер премиерен класически концерт в „симфоничен поп стил” в „Royal Albert Hall”, London. В сравнение с «малката симфония» „April“, записана през юни, 1969-та в третия албум на групата с едноименното заглавие „Deep Purple“, „Concerto for Group and Orchestra“ e едно гениално съвършено класическо музикално произведение, в което симфония и рок се преплитат умело или се противопоставят майсторски в  оригинална музикална антитеза. Това е изцяло композиция на Jon Lord. Текстът на лирическия канон е написан от Gillan. Другите членове са: Ritchie Blackmore – guitar, Jan Paice – drums, Roger Glover – bass. Премиерата на концерта, в съпровод с „Royal Philharmonic Orchestra” с диригент Malcolm Arnold, се състои на 24 септември 1969 година, а албумът е реализиран официално през декември, 1969-та. Програмата на концерта съдържа:

- Simphony number 6, оp. 95 by Malcolm Arnold („The Royal Philharmonic Orchestra“):
1. First Movement „Energico“
2. Second Movement „Lento“
3. 3-rd Movement „Con Fuoco“
- „Hush“(„Deep Purple“
- „Ring That Neck“(„Deep Purple“)
- „Child in Time“(„Deep Purple“)
- “Concerto for group and orchestra” by Jon Lord (“Deep Purple” & “Royal Philharmonic Orchestra”)

1. First Movement “Moderato-Allegro”
2. Second Movement “Andante”
3. Third Movement “Vivace Presto”

     На 25 и 26-ти септември, 1999 година, трийсет години по-късно, „Deep Purple“ изнасят отново исторически юбилеен милениум-концерт пред многобройна публика в „Royal Albert Hall“, London. Новият аранжимент е на Marco de Goreij. Съпровожда „London Symphony Orchestra“ с диригент Paul Mann. „Deep Purple“ излиза в почти същия състав, като на мястото на напусналия през 1993-та година Ritchie Blackmore, участва китаристът Steve Morse, член на групата от 1994 година.
      Jon Lord преработва спектакъла и го обогатява не само с нови музикални структури и инструментални партии, но го разширява със съвършено нови композиции. В него участват различни музиканти, между които гостите вокалисти Miller Anderson, Sam Brown и Ronnie James Dio, хора от групата на  Steve Morse – Dave LaRue - бас и Rod Morgenstein – барабани, както членовете на „The Kink Horns“: Simon Clarke – флейта и саксофони, Roddy Lorimer – тромпет и хорна, Tim Sanders – саксофони.
       Първата ( I ) основна обособена част на спектакъла се състои от отделни композиции. Интродукцията „Four Scottish Dances“ е  композиция на Malcolm Arnold, изпълнена от  “London symphony orchestra”. „Pictured Whitin“ е втората композиция. Автори са Jon Lord и Miller Anderson. Това е лирична балада, в която осовна част заемат акомпаниментът на пианото, изпълнен от Лорд и прекрасният плътен, топъл глас на Андерсън. Песента притежава нежно, но драматично звучене, текстът има дълбок филосовски смисъл, поетиката му е образна и съвършена.
http://www.youtube.com/watch?v=P5MnDopjypY
„Pictured Whitin“
       Следващата балада „Wait a While“ е в подобен лиричен стил. Тя е изпълнена от превъзходната певица Sam Brown, взимала  участие в някои от песните на Sade, „Small Faces“, „Spandau Ballet“, „Barclay James Harvest“ и в концерти на „Pink Floyd“ и David Gilmour. Автор и изпълнител на клавирните партии е Джон Лорд.  http://www.youtube.com/watch?v=6h8apAal_8g
„Wait a While“
       Следващите две музикални пиеси „Sitting In a Dream“ и „Love Is All“ са на Роджър Глоувър и Рони Джеймс Дио. Първата е оригинална балада, която бившият певец на „Рейнбоу”и „Сабат” интерпретира с голямо майсторство. http://www.youtube.com/watch?v=C1_b5tJ1SoY
“Sitting in a Dream”
      „Via Miami“ и „That’s Why God is Singing the Blues“ са написани и изпълнени от Гилън. Това са типични композиции в негов стил, звучат по-рокаджийски и се различават от предишните бавни и спокойни песни.
http://www.youtube.com/watch?v=ikRJHyKXaVw
“That’s Why God is Singing the Blues”
       Следват „Night Meets Light“ и „Take It of the Top“, чийто автори са музикантите от „Steve Morse Band“. Последната, отделно обособена пиеса, е „Wring That Neck“. Това е нова инструментална преработка на Йан Пейс и музиканти от гостуващата „Kinki Horn“ в блус-рок стил (оригиналът е от албума на „Deep Purple“ - „The Book of Taliesyn“, 1969).
       Втората ( II ), основнатa част, „Concerto for group and orchestra“ (условно може да се номерира с поредното «единадесет», ако се следва реда на изпълненията до тук) е най-компактна, обширна и емоционално натоварена. Тя е и центърът на цялостното произведение. Представлява основното ядро в тази неповторима по своята същност музикална творба. Композиторът й е Джон Лорд. Текстът на краткия вокален канон, изпълнен от Йан Гилън е написан от него. Състои се от три отделни части: „First Movement: Moderato-Alegro“ (19,23) ; „Second Movement: Andante” (19.11) ; “Third Movement: Vivace-Presto” (13,09). Това е единствената по своя характер симфония в Света, в която с такова неповторимо майсторство се съчетават класика и рок. Невероятно е развитието на симфоничните структури, намиращи се често в контрапункт с рок партиите на „Дийп Пърпъл”. Стилът на симфонията не може да се определи на кое прочуто класическо произведение прилича. На моменти се чувства влияние или има, може би, някакво сходство с неспокойния, бурен стил на Вагнер, друг път се среща прилика с елементи от творчеството на Гершуин. Но всъщност произведението на Лорд е единствената, оригинална, монументална творба на Земята, а може би и в цялата Вселена. Как той е успял да я измисли, сътвори и преравоти в свършения си вид, да съчетае отделните музикални и инструментални структури, да ги комбинира или противопостави, да разпише партитурите за целия оркестър? Това е плод на извънредна находчивост, оригиналност, гениалност, огромен труд, силен дух, работоспособност. Бавните и дълбоки лирични части се редуват с бурни и динамични възходи. Има нещо велико, титанично и епично в колосалните напрегнати патртии на струнните инструменти, които се преплитат умело с участието на брас секцията, кларинетите и флейтите. Тимпаните и ксилофоните маркират кулминационните моменти и емоционалните пикове в творбата. Настроението често се сменя – от елегично и лирично, преминава в неспокойно, възторжено, бурно, драматично. В цялата творба има нещо епично, титанично, незабравимо, велико. Най-оригинални са преплитането на класичеслите елементи с рок мотивите. Понякога те се намират в контрапункт. Забележителни са солата на орган. „Хамондът” на Джон Лорд звучи характерно и неповторимо, техниката му е превъзходна, начинът му на свирене – гениален. Интересни и оригинални са и солата на Стив Морз, който, подобно в някои други песни на „Пърпъл” използва често малкия си пръст на дясната ръка. С него, при удар на тона с перцето, завърта потенциометъра бързо в две посоки (намалява/затихва и увеличава/усилва тона). Получава се удължен, стесняващ се и разширяващ се звук, подобен на звука на панфлейта, но по-чист, металически, с вибрато и атака. Оригинално е и солото на барабани на Йан Пейс, което завършва с приглушени ритмични удари по металически звънци и накрая се слива с тимпанистите в оркестъра. Краткият канон на Гилън е издържан и се откроява на фона на цялата инструментална партия. Невероятната класа на „Лондонската Филхармония” и висотата на изпълнение на „Дийп Пърпъл” са незаменими и абсолютно единствени и меповторими. Джон Лорд си остава един от най-добрите съвременни симфонични и рок композитори, изпълнители и солисти. Без него този спектакъл никога не би могъл да бъде реализиран.
http://www.youtube.com/watch?v=omvxVzEg4HY&feature=related„Deep Purple“ in the Royal Albert Hall“
       Условно цялата музикална продукция би могла да се раздели на три части: I (първа) – в нея влизат отделните изпълнения на различните интерпретатори под съпровода на оркестъра, вокалистите и акомпанимента на групата, най-вече - пианото на Лорд; II (втора - центърът на цялостното произведение), симфоничната композиция за група и оркестър на Лорд, написана в три части; III (трета): пет песни на „Дийп Пърпъл”, изпълнени от групата, придружаващите вокалисти и симфоничния оркестър. Първата песен от тази трета част е „Ted the Mechanic“, песен от албума „Perpendicular“. Тук тя звучи по-образно и богато, отколкото е студийния запис. За това допринася съпроводът на оркестъра.
http://www.youtube.com/watch?v=kLeY9ScE-UI
„Ted the Mechanic“
       Следващата песен е „Watching the sky“ от шестнадесетия студиен албум “Abandon”. http://www.youtube.com/watch?v=mE_YlWDsfmY „Watching the Sky“
       Третата песен  „Sometimes I Feel Like Screaming” е също от “Perpendicular”. Гилън е в добра форма. Съставът е на изключително професионално ниво, съпроводът на симфоничния оркестър е майсторски. http://www.youtube.com/watch?v=49XBmLTwWsQ&feature=related “Sometimes I Feel Like a Screaming”
       Четвърта песен е „Pictures of Home“ от незабравимия албум „Mashine Head“. Тя е изпълнена виртуозно от групата и оркестъра, започва с класическа симфонична интродукция. http://www.youtube.com/watch?v=bsttEfcTR2o&feature=related „Pictures of Home“
       Най-големия си хит (също от „Mashine Head“), както винаги, „Deep Purple“ изсвирват накрая. Това е вечно неумиращата, останалата завинаги в сърцата и съзнанието на всеки земен гражданин песен „Smoke on the Water“. Тук участват още изпълнители: певци, китаристи, барабанист. Особено се откроява Рони Джеймс Дио с изпяването на втория куплет и припева. Той вняся голямо разнообразие във вокалната партия и допълва оригиналния глас на Гилън. http://www.youtube.com/watch?v=mlui3nVLTfE&feature=related „Smoke on the Water“
       Оркестърът, под диригентството на Paul Mann съпровожда много умело групата и я допълва, дооцветява цялостното оригинално звучене и го дообогатява, придава му плътност и емоционално излъчване, характерно за една монументална творба. Публиката е във възторг от това, че има щастието да проследи наживо единственото по рода си велико произведение, което е записано на CD (аудиодиск) и на DVD (видео).

Daniel Avdala     

Моля, дайте ми повече място за статията!!!

Доста си се потрудил. Пърпъл са велика банда, съставена от извънземни музиканти. По принцип съм фен на първия период на групата, но явно трябва да послушам повече и по-късните им тави. Добре списваш, продължавай в този дух. Поздрави.

Благодаря ти сърдечно!

сега ще го сторя, бъди щастлив:)

Благодаря ти, да си жив и здрав!

И да се срещаме по концертите на бандите и по кръчмите, където се слуша добрия стар рок.

"Дийп Пърпъл" са бащи на хард рока и проводник на готик културата ,а ти наистина умееш да ги отразиш най-живо в коментарите си-впечатляваща е мелодиката на словесният ти изказ и освен че си музикант,то чрез теб диша уникалното преливане думи към звуци през струните на идолите ти... изпращам ти прегръдката на мечо,който се наслади на прочетеното...комплименти,Дани!