"Deep Purple" - осмото възкресение

      През 2001-ва година, по време на едно концертно турне, Jon Lord се разболява и се налага да бъде заместен. Групата е принудена да намери незабавно добър кийбордист на нужното ниво, притежаващ необходимите умения и качества. Don Airey, свирил преди това с Ozzy Osbourne, “Jetro Tull”, Gary Moore и „Rainbow“, се оказва свободен в момента и е най-подходящ за случая. Турнето с негово участие бива завършено успешно. На другата година Джон Лорд решава да напусне «Дийп Пърпъл» и да се отдаде предимно на симфоничната музика и на соло кариера. Той започва да композира отново произведния в класически стил и да концертира със симфонични оркестри. Обаче, не се отказва и от изпълнението на няколко рок композиции на «Пърпъл». През март, същата година, той напуска окончателно състава и в него отново бива извикан Дон Ери, този път за постоянно. Така, двама от основателите, стожерите и моторите на «Дийп Пърпъл» - Ричи Блекмоор и Джон Лорд, вече не участват в групата. Въпреки това, следващият албум, „Bananas“, който излиза през 2003-та година е изключително добър. Мнозина мислят, че след напускането на Лорд ще се „отвори дупка” в състава, ще настъпи спад и това ще бъде залезът. Това, обаче, не е така. Албумът „Bananas“ се оказва много силен и притежава високо музикално ниво. След „Abandon“, характерен с по-отвлечени, модернистични композиции в стил хеви и прогресив рок, този албум, като че ли е по-земен, внася свеж полъх в творчеството и стила на групата. Той се доближава донякъде до стария „пърпълски” компактен хард рок стил, но звучи по-съвременно и ефектно. Разбира се, влиянието на „канзаския” начин на свирене на Морз присъства и тук. Дон Ери  звучи майсторски, слива се изцяло с общия облик на групата и допълва виртуозните партии на Морз. В албума има дванайст композиции и всички са на високо ниво. Като цяло той е изключително „пърпълски”. Почти не би могло да се каже коя песен се откроява повече, защото всяка композиция има своята ценна стойност и е по своему оригинална. Първата песен „House of Pain“ e динамична композиция в бързо темпо, в която особено се чувства добрата спойка между орган и китара. Вокалът на Гилън е на високо ниво.
http://www.youtube.com/watch?v=jNSmzqq_vSU&feature=related “Haus of Pain”
       Следват песните: хеви рок композицията „Sun Goes Down“, прекрасната Гилънска балада „Haunted“, „Razzle Dazzle“ и „Silver Toung“. http://www.youtube.com/watch?v=JfhZ0YigYGY
„Sun Goes Down“
http://www.youtube.com/watch?v=LotAru3vJIY
“Haunted”
       Особено се откроява оригиналната блус-балада в типично Гилънски стил „Walk On“, доближаваща се до истинския „Пърпъл” в миналото.
http://www.youtube.com/watch?v=8mlJH3vYrr4 „WalkOn“
       Много силна е „Picture of Inocense“. Gillan е в апогея си. Възвърнал си е напълно формата, вокалите му са свежи. Солото на Стив Морз е много оригинално, след него следват разнообразните сола на Дон Ери (звукът на „Хамонда” му не се отличава от този на Лорд). http://www.youtube.com/watch?v=N0Kp-ip7hzw
“Picture of Inocence”
       Слеващата пиеса е „I Got Your Number“ в стил хард рок с елементи на хеви и прогресив, насечените  ритми се редуват с баладични моменти и след това пак с напластени хард-хеви елементи. Майсторското соло на Морз е последвано от гениалното соло на Ери. http://www.youtube.com/watch?v=G2Su3crvbtg
„I Got Your Number“
       Следва „Never Word“, една кратка по-особена, отличаваща се от другите композиция в лек, мелодичен, полукласически баладичен стил, вокалите на Гилън са нежни, понякога на няколко гласа.
http://www.youtube.com/watch?v=--zJuzf3wug
„Never a Word“
       Следва едноименната композиция „Bananas“. http://www.youtube.com/watch?v=mhbMPw8rHEw  „Bananas“
       „Doing It Tonight“ е прекрасна песен в хард рок стил с насечена фънки ритмика - една от откроява се с кратки, но ефектни сола на Ери и Морз.
http://www.youtube.com/watch?v=xGoJ-gT03ZI
„Doing it Tonight“
       „Contact Lose“ e последната пиеса в албума – нежна и висококвалитетна инструментална балада на Морз, отново в класически стил, подобно на „Never a Word“.
http://www.youtube.com/watch?v=gUFhuHcERvg&feature=related „Contact Lost“ ґ- “Doing it Tonight”
       Като цяло, този албум надвишава «Абeндън» по качество и се явява едно продължение на компактната идейна линия и типичното «пърпълско», но обновено съвременно звучене в «Perpendicular“.
     През 2005-та година „Deep Purple“ участва в бенефицконцерта „Live-8“, в Barrie. През октомври, същата година, съставът издава седемнадесеттия си студиен албум „Rapture of the Deep“. Tози албум някак си пак се отдалечава от „по-чистата пърпълска” линия в „Perpendicular“ и „Bananas“. Наситен е с хеви метал и прогресив рок елементи, композициите понякога са напластени с ориенталски мотиви, нещо типично за стила. Такава е едноименната композиция в албума „Rapture of the Deep“, освен нея особено се отличава „Wrong Man“. Това е прекрасна ритмична композиция, достигаща до сърцето на всеки почитател на тази музика и на всичи фенове.
http://www.youtube.com/watch?v=Zp_QDMa7-gI&feature=relmfu
„Rapture of the Deep“
http://www.youtube.com/watch?v=zsSuiEi8skM
„Wrong Man“
       Други по-интересни композиции (въпрос на вкус) са „Back to Back“, „Kiss Tomorrow Goodbye“, „Junkyard Blues“, „Before Time Began“ и др.  През 2006-та година излиза двоен албум на CD. На първия диск е записан студийния албум „Rapture of the Deep“, а на втория са нова версия на „Clearly Quite Absurd“, oригинална версия на изсвирената в Япония „Тhings I never Said“, инструменталната версия „Тhe Well Dressed Guitar“ и концертни варианти на „Raptures of the Deep“, „Wrong Man“, „Highway Star“, „Smoke on the Water, „Perfect Strangers“. Същата година „Пърпъл” изнасят концерт в Монтрьо. През 2007-ма той излиза официално под заглавие „They All Came Down to Montreux“. През 2011-та година „Deep Purple“ изнасят отново концерт (recorded on video) в Монтрьо (Deep Purple - Live in Monteux with Orchestra), но този път, придружени от Франкфуртския симфоничен оркестър. Отново в нов аранжимент звучат най-известните композиции като „Highway Star“, „Perfect Stranders“, „Hush“ и много други, а присъстват и някои, досега несвирени и незаписани на концерт хитове, като Hard Lovin’ Man“ от „In Rock“. Оригинални са интродукциите, отделните структурни връзки между градивните компоненти на композициите, солата на Морз и Дон Ери, който се справя отлично, разнообразните вокали на Гилън. Публиката е на седмото небе от възторг и аплодира бурно състава.
http://www.youtube.com/watch?v=IudMak3CVU0&feature=related
„Deep Purple“ with Orchestra, live in Montreux 20011“
http://www.youtube.com/watch?v=TwudFM1XnWA&feature=related
„Perfect Strangers“ – Live in Monreux 2011
       В стила на цялостното творчество през всички отделни периоди на развитие, в музиката на „Deep Purple“, oсвен основната хард-хеви рок линия, се преплитат елементи на прогресив рок, симфоничен рок, блуз, джаз, фънк, рокендрол, кънтри, балада, ориенталски мотиви... В тази група са свирили тринадесет музиканти. От нея водят разклонението си световно известни групи като „White Snake“ на David Coverdale, „Rainbow“ на Ritchie Blackmore, „Ian Gillan Band“, „Phenomena“ на Glen Hughes“. Всички, участвали в тази група, са индивидуални виртуози, свирили и с други известни музиканти в популярни състави. През 2012 година се очаква да излезе нов албум (според думите на Роджър Глоувър) и вече в концертните каси се продават билети за турнетата в Канада (в началото на годината) и в Германия (в средата и края на годината).
    Дали това ще са последените концерти на „рок динозавъра”? Само Господ знае отговора. Но и така да е, ехото на великите титани „Deep Purple“ ще оглася завинаги всички земни кътчета и ще се носи за вечни времена „от урва на урва и от век на век” във Вселената на Безкрая!

Daniel Avdala