ѕотребителски вход

«апомни ме | –егистраци€
ѕостинг
01.06.2011 00:26 - јспекти на поп музиката. ѕоп музика и поп фолк.
јвтор: danielavdala  атегори€: ћузика   
ѕрочетен: 1402  оментари: 3 √ласове:
2

ѕоследна пром€на: 24.12.2011 07:07


           јспекти на поп музиката

              ѕоп музика и поп фолк

                            ƒаниел јвдала

     Ќ€кои може би си мисл€т, че поп фолкът е част от поп музиката, или че е  нейна подразновидност. ѕон€тието „поп музика” може да разбираме в три аспекта:

-        широк: попул€рна музика – това могат да бъдат изпълнени€ от различни жанрове и стилове, като танцова музика, оперетни мотиви, мелодии, известни песни и др.; 

-        по-тесен: с не€ се определ€т общо стилове като "рок енд рол", "рок", "бийт", "диско", "кънтри", "фънк", "соул" ...;  

-        най-тесен: употреб€ва се често в съчетание с думата „рок”, като „поп рок” и означава по-мелодичен, софт рок.

     ъм първи€ аспект, попул€рната музика, не принадлежи класиката, въпреки, че не е малко попул€рна. “ова е, защото се см€та, че в сравнение с класиката поп-музиката по принцип е по-лека и развлекателна, по-елементарна, каквато е вс€ка друга музика (освен джазът).
    “ук може да се зададе въпросът: „ѕоп фолкът не може ли да се причисли към поп-музиката, та той също е попул€рна музика?” ƒа, но не е попул€рен в световен мащаб, а само в Ѕългари€ и ћакедони€, под това име, и в —ърби€, като „турбо фолк”. ¬същност, дори в –умъни€, ко€то е на Ѕалкански€ полуостров, не са много на€сно с този стил, въпреки че се среща там под названието „манеле”. ¬ “урци€ музиката си е турска, в √ърци€ - гръцка, с характерните й черти, звучене, ритмика и инструменти. јрабската - е арабска.  аква е българската?
     акво означава
„поп фолк”?... —поред н€кои означавало „попул€рен фолк”, според други - смесица между поп и фолк музика. ћнозина см€тат, че вс€ка наци€ и страна си има поп фолк музика. Ќо това не е така. ѕон€тието „фолк поп”, а не – „поп фолк”,  може да се срещне при обозначаване на н€кои кънтри песни, навремето, в ўатите и јвстрали€. Ќазванието „поп фолк”, в световен мащаб, пон€кога се прикачва към изпълнени€ на музиканти, в чи€то поп музика навлизат американски фолк-елементи. “акива са Ѕоб ƒилън (Bob Dylan), "ƒъ Ѕърдс” (The Birds), „ƒъ Ѕенд” (The Band) и др. «а фолк-поп изпълнител би могъл да се причисли и ’ари Ѕелафонте (Harry Belafonte). ¬ јнгли€ представител на този стил се €в€ва отчасти ѕол —аймън (Paul Simon).

http://www.timsah.com/Bob-Dylan-Joan-Baez-Blowing-in-the-wind/edTrP0-ASys

Bob Dylan & Joan Baez – „Blowin in the Wind“

http://www.youtube.com/watch?v=D6xGdYxbQsI

he Birds” – „That’s All I Need You For“

http://www.youtube.com/watch?v=sMHyovwX7JM

   ¬ началото на 90-те години, това пон€тие се по€в€ва за първи път в Ѕългари€, но със съвсем друго значение. —вързва се първоначално с името на „’исарски€ поп”.  ѕо-официални източници или специалисти го замен€т с „етно-фолк”.  аква музика е това? “€ е смесица от български, арабски, турски, гръцки, сръбски и ромски мелодии... и мотиви от фламенко, или с две думи: „балканско-ориенталска музика”. ’арактерни за поп фолка са повртар€щите се, еднообразни музикални и танцови ритми, специфичните ориенталски мотиви на мелоди€та, пеенето с извивки в арабски стил и сола, типични за маанета. „есто в ритмиката се използват неравноделните тактове, което е вли€ние предимно от български€ фолклор, ромската и ориенталската музика. “анцът се нарича „кючек”. “ой е разпространен най-силно в “урци€, √ърци€, —ърби€, Ѕългари€, ћакедони€, јлбани€ и в арабските страни.
    ѕоп фолкът се обозначава в разговорната реч с пон€тието
„чалга”. ¬същност „чалга” означава на турски „свирн€, музика”. “ова е била попул€рната музика у нас през времето на ќсманската импери€ и ¬ъзраждането. »зпълн€вала се е от смесени етнически инструментални състави, наричани „чалгии”. “ези оркестри добиват попул€рност с участието им на сватби, тържества и събори. Ќавремето чалгаджиите свирели народна музика, градски песни, известни европейски миниатюри като мазурки, валсове, полки.... ћузикантите  почти не познавали ноти, свирели по слух, по памет и импровизирали солово. ¬ по-ново време, думата „чалгаджи€” се среща с по-приниз€ващо, иронично значение, като „дрънкащ музикант”, „несериозен, развличащ простолюдието музикант”. ќт 90-та година - до сега, „чалга” си остава разговорното, по-несериозното пон€тие, употреб€вано със същото иронично значение. Ќо  по принцип, „поп фолк” и съвременното значение на „чалга” са едно и също нещо. »ма такива, които погрешно см€тат, че чалга е по-лошата, а поп фолкът е хубавата, по-висококачествената  музика, трети мисл€т, че има „лош поп фолк”, наричан „чалга” и „хубав поп фолк”.  Ќаистина, поп фолкът търпи едно развитие, във връзка с пром€ната на социалната структура и културата на обществото, но запазва основни€ си характер. јко в началото ритмиката и мелодиите са по свободни, разхвърл€ни и повли€ни пр€ко от ромско-индийски мотиви, текстовете са по-примитивни, то в последно време се забел€зва една лека пром€на, в н€кои поп-фолк композиции навлизат, макар и частично, съвременни поп-рок елементи. —ъдържанието на текстовете завоалира отчасти неприлични€ си характер, в редица песни започват да  звучат по-модерни електрически инструменти.
    „ѕоп фолкът” е изц€ло
 българско название, стилът е характерен за Ѕългари€ и се развива единствено тук в този си вид. ќбикновено, вокално се изпълн€ва от изрусени, гримирани и накичени със скъпоценни украшени€ певици. ќсобено през 90-те, те се подвизават разголени или полуголи на сцената на шоу-програми и в телевизионното студио. “екстовете са цинични и вулгарни. Ќапоследък се забел€зва пром€на, облеклото на „секс-бомбите” не е толкова свободно, прозрачно и отворено, съдържанието на песните не е така директно и грубо.
    ѕоп фолкът се развива през годините на демокраци€та, във връзка с безизходицата в икономическо, социално и морално отношение. »зчезването на културните ценности се увеличава стремглаво, поп фолкът търпи развитие. Ћитературата, изкуството, театърът, киното, операта, класиката, рок-музиката западат..., чалгата разцъфт€ва... ћного от хората са отча€ни и намират утеха в алкохола и в тази музика. „есто т€ е музика на другата, по-малката социална група, на така наречени€ „елит”. —лушат € мутри, борци,
  първенци, новопръкнали се богаташи, угоени босове, корумпирани парвенюта, алчни мафиоти..., които събират по н€колкодесетки певици и организират огромни частни чалгаджийски купони. ѕоп фолкът става символ на новото време, в текстовете основни теми са не само първични€т, вулгарни€т секс, но и парите, богатството, материалните вещи и предмети.  „...ƒай ми да те гепна, дънките щ' и цепна...” става демоде. Ќа мода идва: „...≈дно ферари с цв€т червен, едно за теб, едно за мен...”. —рещат се заглави€ като „Ћевовете в марки”, „100 мерцедаса”, „ћилионер”, „Ѕели€т мерцедес”, „«а милиони н€ма закони”...
    »звестни представители и изпълнители на поп фолк в Ѕългари€ са: јндреа, —офи ћаринова, јзис, »вана, ƒесислава, јнели€, –айна, ≈мили€, ≈лена, √ергана, јлиси€,  амели€, √алена, »вена, ћалина, Ѕорис ƒали, Ћиана, ћилко  алайджиев, ѕреслава, ÷ветелина …анева, ƒжена, ƒжордан, ≈мануела, –ени, ¬иктор, ƒил€н, –умина, “они ƒачева, “они —тораро, ¬ал€, ƒебора, јнтонина, ƒа€на, “ра€на, ≈рик, ƒенислав,  онстантин, ≈мануела, ƒжина —тоева, Ѕони, »лиан, Ќора, √лори€ и други. Ќе безизвестен с любовта си към модерни€ поп фолк е телевизионни€т водещ, шоу-менът —лави “рифонов, който заедно с иначе способни€ си оркестър, „ уку Ѕенд”, с удоволствие, официално и съзнателно изпълн€ва и разпростран€ва подобни комерсиални песни в този стил (изключение представл€ват песните от албума "ћакедони€", в който македонските песни са направени елегантно в баладичен поп аранжимент и притежават високо музикално ниво). Ўоуто на —лави е забавно, мнозина го гледат с интерес, който би бил още по-гол€м, ако н€маше иапълнени€ в стил поп фолк. ѕръкват се и се развиват и продуцентски издателски къщи, като „ѕайнер”, телевизионни канали и радиостанции, като „ѕланета”, „‘ен “в”, „¬еселина”, „—офи€ кабел фолк”, „ƒиема +”... . ¬ противовес на подобни медии биха могли да се посочат ЅЌ“1, както и интересни телевизионни предавани€, като културно-музикалното токшоу "Ќощни птици", фолклорната програма "»де нашенската музика", рокшоуто "ƒенис и при€тели", "ѕолет над нощта", телевизионни предавани€ с класическа музика, радиата "ћелъди", "–ок 1 радио" и други поп, рок и джаз радиа, филмът "—едемте епохи на рока", излъчван по ЅЌ“1, "√ласът на Ѕългари€", където за гол€мо учудване обаче, в журито до великите рок титани  ирил ћаричков и ћитко ўерев парадоксално "се мъдри" представител на чалгата. “ук аранжиментите и изпълнени€та на " уку бенд" имат високо стойностно музикално ниво. ќсобено се откро€ват пианистът ≈вгени ƒимитров "ћаестрото" и китаристът ÷ветан Ќед€лков. Ќо кой знае защо, са допуснати чалгаджийски песни (по една) в изпълнение на –оксана, —телиана (спечели първо м€сто), ≈лица и Ќевена, които иначе са млади, надеждни, израстващи певици. ј как е възможно јзис да пее на такава шоугала? “а това е падение. ¬ другото подобно предаване по Ќова телевизи€ "X ‘актор", в първи€ рунд също са допуснати подобни изпълнени€. »ма телевизионни булевардни предавани€, в които поп фолк бомбите са на висота, биват интервюирани и поставени на пиедестал, като известни музикални звезди. ѕоп фолк слушат и мнозина наши телевизионни журналисти и водещи на предавани€. ¬одещата на "¬ джаза събота вечер" за€в€ва открито в интервю пред двете журналистки от "“ърси се", че любимите и изпълнителки са √лори€ и »вана.
     ћалки деца помн€т наизуст тарикатски текстовете на чалгаджийски песни, слушани от техните родители. ƒискотеките започват да се наричат „чалготеки”. ѕоп фолкът се комерсиализира, превръща се в истински бизнес, търгови€, източник за бързо забогат€ване и печелене на пари. Ќ€кои твърд€т, че той се причисл€ва към „хубавата музика”, или че се е развил и сега вече има нов, положителен ценностен облик. ƒруги см€тат, че в сравнение с чалгата, той е много по-изискан и високопоставен. “рети - че щом в него навлизат по-модерни поп-рок елементи, е придобил истинско, високо музикално ниво. «ащитниците на чалгата
  обвин€ват противниците й в нетолерантност, в крайност, в агресивност. ƒа - защото те самите не виждат пагубното й вли€ние върху човешката психика, и поради това, че така им изнас€. јко изчезне чалгата, ще изчезнат и корумпираните продуценти, босовете на издателски фирми и телевизионните магнати, защото ще пропаднат евтините им източници за лесно забогат€ване.
    –адетели на поп фолка приравн€ват критичното отношение на интелигенци€та към него с критичното отношение навремето към блуса, рок енд рола и рока, като твърд€т, че зараждането на западните музикални течени€ са също такова ново €вление и неприемането му е нормално. Ќе може и дума да става за сравнение на критичните оценките към чалгата и оценките, давани от консервативните, назадничави среди през времето на "‘лауър, ѕауър “айм" (
Flower Power Time) на «апад през 60-те и началото на 70-те години, относно различни западни стилове тогава. «а да се разбере характера на онова време в «ападна ≈вропа, човек тр€бва да се запознае с политическото, социалното и нравствено-духовното състо€ние на «ападното общество. “очно тогава, във връзка с пром€ната на политическите и социалните структури, настъпва така наречени€т «–енесанс» в поп и рок музиката и естесвено, че хора с консервативни и остарели разбирани€, ще критикуват новите свежи струи, нахлуващи и опресн€ващи тази музика и музикалната култура, ко€то тогава се оформ€ истински и започва същинското си развитие. “ова е време, когато великите "царе" на рок енд рола стават попул€рни - ≈лвис (Elvis), „ък Ѕери (Chuck Berry), ƒжери Ћий Ћюис (Jerry Lee lewis), Ћитъл –ичард (Little Richard), Ѕил ’ейли (Bill Haley) и много други неповторими музиканти от положителната епоха на –енесанса в рок музиката, ко€то е несъвместима по отношение на сравнение с упадъка сега у нас, чийто остатъчен продукт е поп фолкът. Ќ€ма нищо общо между това, какво са казали по-рано спирачни консервативни кръгове в «ападното общество (всъщност подобно, но още по-ужасно бе мнението на подобни кръгове и у нас по времето на строгата цензура за "кълчени€та, извивките и кр€съците" в поп музиката ни) и чалгаджийските кълчотени€. ѕоп и рок музиката, не може формално да се сравн€ва по кр€съци с поп фолка. ¬ремето тогава е било едно, сега е съвсем друго. ћ€стото е различно, страните (държавите) са различни, манталитетът на хората е различен, възпитанието и мирогледът са различни, социално-политическото и икономическото състо€ние на обществото също са различни, т.е. всичко. " р€съците и кълчени€та" в световната рок и поп музика са положително €вление, те прокарват нов духовно-нравствен и културно-музикален, положителен път в обществото, а виковете, кълчотени€та, кючеците и извивките в чалгата са символ на пълен упадък, т.е. едните "кр€съци" вод€т към развитие, а другите, «нашенските кр€съци» вод€т към пълно нравствено и културно падение, към духовна деградаци€ и морална разруха.
    ¬ основата си поп фолкът не се е променил много, запазил е характерните си черти, ритмиката и музикалните си мотиви. “ова, че текстовете не са толко цинични, и извивките и ориенталските сола - по-малко пискливи, не промен€ ценностната му характеристика. ѕоп фолкът си остава „изтисквачка за пари”. “ой е музика за масовата публика, консумираща това, което плува на повърхността. “€ омайва безперспективието на заблудени младежи с „вредните си изпарени€”, опива ги с елементарните си, примитивни, просташки и тарикатски текстове, с повтар€щата се до болка ритмика, с монотонното виене и анти-музикалната мелодика. “ози стил е символ на простоти€та и бай-ганювщината в нашето общество, унищожител е на истинското изкуство. —лушайки чалгата, нормален човек затъп€ва и деградира. »нтелигенци€та ни е отвратена от не€, разочарована е, страда, истинските музиканти не виждат изход и избавление от комерсиализарането и „чалгизирането” на музикални€ сектор.
    „ужденците б€гат като попарени, като слушат и наблюдават кючеците и кълчени€та на фона на чалгата или се подиграват, сме€т се, забавл€ват се и „гледат сеир”.  ючекът прил€га на ромско-български€ фолк, който е на високо музикално ниво. “ам атрактивни€т танц си е на м€стото. Ѕългари€ притежава прекрасни представители на ромската музика и фолклор - известни наши големи народни майстори-инструменталисти, солисти, певци и танцьори. »нтересът към кючека (в този му вид) на определени кръгове е оправдан, поради "екзотични€", неповторими€, развлекателни€ му характер, но под съпровода на гротескната евтина комбинаци€ между поп и сръбско-ромско-гръцко-ориенталски фолк, той добива по-друг, изкуствен, циркаджийски, "маймунджулъшки" вид. јко има интерес към него, то той е подобен на интереса, с който хората гледат  редките животински екземпл€ри в «оопарка и им се радват.
    ƒруго нещо е комбинаци€та между български€ натурален фолклор и поп музиката. “ази музика не се припокрива с нискосто€щи€ поп фолк. “акава комбинаци€ отчасти се съдържа в прекрасните изпълнени€ на ≈лица “одорова. ѕоп албумът от 90-те, записан у нас, чийто продуцент бе ∆орж √анчев, с участието на наши и американски изпълнители бе не лош опит в това отношение.
    ѕричините за упадъчното €вление "чалга" в музиката са социални. Ќ€кои кръгове на обществото ни, включително и младите, притежават такъв мироглед и вкус. “ова е така, защото в учебните заведени€ има преподаватели, които харесват подобна музика. “ам точно, както в семейството и медиите, тр€бва да се търс€т корените на погрешно изградени идеи, фалшиви мнени€ и изкривени пон€ти€.
    ћежду поп фолк и поп музика н€ма нищо общо. Koйто иска да слуша класическа българска поп и рок музика, да се наслаждава на «ўурците», «ƒиана ≈кспрес», «‘—Ѕ», "“ангра" и други наши прекрасни рок и поп групи.

http://www.youtube.com/watch?v=xTCyZm10qCU&feature=related «ўурците» - "ѕомниш ли"

http://www.youtube.com/watch?v=LyRk1HKOL0s

 «ƒиана ≈кспрес» - "Ѕлус за двама"

http://smotri.com/video/view/?id=v5430770921 «‘—Ѕ» - "Ќе е така"

    ¬ н€кои поп композиции на тези велики състави, както и в изпълнени€ на джазмените ћилчо Ћевиев, —имеон ўерев, Ћюбомир ƒенев, “еодосий —пасов, оркестър «Ѕели, зелени, червени», …илдъз »брахимова и др., много умело са вплетени фолклорни елементи, но на високо художествено и майсторско музикално ниво.
     ћежду поп фолк и български фолклор също н€ма нищо общо, с изключение на н€кои основни ритмически и хармонични структури.   ‘олклорът в натурални€ си вид е най-съкровеното, което Ѕългари€ притежава. » той не тр€бва да се бърка с поп фолка, през чи€то призма натуралните фолклорни корени се изкрив€ват и израждат. ‘олклорът ни и конкретно народната музика, са допринесли за запазване на българската наци€.

http://www.youtube.com/watch?v=2z2bchLtP4c&feature=related √анкино хоро

http://www.youtube.com/watch?v=TUgLzikXxIM&feature=related „ичовото хоро

http://www.youtube.com/watch?v=hSRV37UVl5Y&feature=related  ≈ленино хоро

http://www.youtube.com/watch?v=hSRV37UVl5Y&feature=related ƒунавско хоро

http://www.youtube.com/watch?v=pNcQc1qU2PY&feature=related “ракийска ръченица

    ѕоп фолкът допринас€ за  размиването на наци€та, за обезличаването й, убива културата, интелекта, музикалните ценности на народа ни, приниз€ва интересите му до минимум, деморализира го. “ой не „мирише на кебапчета”, защото те миришат много по-хубаво от него.  олкото е по-комерсиален, толкова е по-примитивен и хищен. “ой не е нищо друго, освен „хл€б и зрелище”, евтин опиум за тълпата, както и ефикасно средство за светкавично забогат€ване на разни шоумени, трансвестити, силиконови секс-бомби, чалгаджии, продуценти, издателски къщи и фирми, баровци, парвенюта, мутри, както и н€кои телевизионни канали, радиостанции и други музикални и медийни източници.

                                                 *****       *****     *****

                              ƒаниел јвдала




√ласувай:
2
0



1. brum4iloto - ћного добре написана стати€! Ѕр...
13.06.2011 23:11
ћного добре написана стати€! Ѕраво!
цитирай
2. danielavdala - ƒј - на българската музика (клас...
18.06.2011 02:57
ƒј - на българската музика (класика, фолклор, джаз, естрада, поп, рок...)!
Ќ≈ - на поп фолка!
цитирай
3. анонимен - –±—А–∞–≤–Њ
19.06.2012 20:18
–Х–є, –љ–∞–є-–љ–∞–Ї—А–∞—П –љ—П–Ї–Њ–є –і–∞ –≥–Њ –Ї–∞–ґ–µ –љ–∞ –њ—А–Њ—Б—В–Њ—Ж–∞—А—Б–Ї–Є, —В–∞ –і–∞ –≥–Њ —А–∞–Ј–±–µ—А–∞—В —Е–Њ—А–∞—В–∞, –±—А–∞–≤–Њ –Ј–∞ —В–Њ–≤–∞. –Р –Њ–њ–Њ—И–ї—П–≤–∞–љ–µ—В–Њ —Б–Є –Є–Љ–∞ –Є–Љ–µ–љ–∞-–љ–Њ—Б–Є—В–µ–ї–Є. –Ч–∞ –Љ–µ–љ –±–µ –±–µ–Ј–њ—А–µ—Ж–µ–і–µ–љ—В–љ–Њ, —З–µ –Њ–±—П—Б–љ–µ–љ–Є–µ—В–Њ –љ–∞ —А–∞–Ј–љ–Є —И–Њ—Г–Љ–µ–љ–Є –±–µ, –Є—Б–Ї–∞—Е–Љ–µ –і–∞ –≤—К–Ј–≤—К—А–љ–µ–Љ –Є–љ—В–µ—А–µ—Б–∞ –Ї—К–Љ –љ–∞—А–Њ–і–љ–Њ—Б—В–љ–Њ—В–Њ –Є –Ї—К–Љ –≤—К–Ј—А–Њ–ґ–і–µ–љ—Б–Ї–Є—В–µ –Њ–±—А–∞–Ј—Ж–Є, –∞–Љ–∞ –Ї–∞—В–Њ –Ј–∞ –љ–∞—З–∞–ї–Њ —В—А—П–±–≤–∞—И–µ –і–∞ —Б—В–∞–љ–µ–Љ —З—Г–≤–∞–µ–Љ–Є –Є –≥–ї–µ–і–∞–µ–Љ–Є. –Ш –і–Њ –Ї–∞–Ї–≤–Њ –і–Њ–≤–µ–і–µ —В–Њ–≤–∞? –Ф–Њ –µ—В–Њ —В–Њ–≤–∞ –Њ—В–≤—А–∞—В–Є—В–µ–ї–љ–Њ —П–≤–ї–µ–љ–Є–µ - –і–µ—Ж–∞, –Ї–Њ–Є—В–Њ –і—А—Г–≥–Њ –љ–µ —Б–∞ —З—Г–≤–∞–ї–Є –Є –∞–љ—В–Є–Ї—Г–ї—В—Г—А–∞, –Ї–Њ—П—В–Њ –љ—П–Љ–∞ –∞–љ–∞–ї–Њ–≥ –і–Њ—А–Є –≤ —Б–≤–µ—В–Њ–≤–µ–љ –Љ–∞—Й–∞–±.
цитирай
“ърсене

«а този блог
јвтор: danielavdala
 атегори€: »зкуство
ѕрочетен: 620002
ѕостинги: 74
 оментари: 771
√ласове: 93
јрхив
 алендар
«  јприл, 2014  
ѕ¬ѕЌ
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930