Аспекти на поп музиката

              Поп музика и поп фолк

                            Даниел Авдала

     Някои може би си мислят, че поп фолкът е част от поп музиката, или че е  нейна подразновидност. Понятието „поп музика” може да разбираме в три аспекта:

-        широк: популярна музика – това могат да бъдат изпълнения от различни жанрове и стилове, като танцова музика, оперетни мотиви, мелодии, известни песни и др.; 

-        по-тесен: с нея се определят общо стилове като "рок енд рол", "рок", "бийт", "диско", "кънтри", "фънк", "соул" ...;  

-        най-тесен: употребява се често в съчетание с думата „рок”, като „поп рок” и означава по-мелодичен, софт рок.

    Към първия аспект, популярната музика, не принадлежи класиката, въпреки, че не е малко популярна. Това е, защото се смята, че в сравнение с класиката поп-музиката по принцип е по-лека и развлекателна, по-елементарна, каквато е всяка друга музика (освен джазът).
    Тук може да се зададе въпросът: „Поп фолкът не може ли да се причисли към поп-музиката, та той също е популярна музика?” Да, но не е популярен в световен мащаб, а само в България и Македония, под това име, и в Сърбия, като „турбо фолк”. Всъщност, дори в Румъния, която е на Балканския полуостров, не са много наясно с този стил, въпреки че се среща там под названието „манеле”. В Турция музиката си е турска, в Гърция - гръцка, с характерните й черти, звучене, ритмика и инструменти. Арабската - е арабска. Каква е българската?
    Какво означава „поп фолк”?... Според някои означавало „популярен фолк”, според други - смесица между поп и фолк музика. Мнозина смятат, че всяка нация и страна си има поп фолк музика. Но това не е така. Понятието „фолк поп”, а не – „поп фолк”,  може да се срещне при обозначаване на някои кънтри песни, навремето, в Щатите и Австралия. Названието „поп фолк”, в световен мащаб, понякога се прикачва към изпълнения на музиканти, в чиято поп музика навлизат американски фолк-елементи. Такива са Боб Дилън (Bob Dylan), "Дъ Бърдс” (The Birds), „Дъ Бенд” (The Band) и др. За фолк-поп изпълнител би могъл да се причисли и Хари Белафонте (Harry Belafonte). В Англия представител на този стил се явява отчасти Пол Саймън (Paul Simon).

http://www.timsah.com/Bob-Dylan-Joan-Baez-Blowing-in-the-wind/edTrP0-ASys

Bob Dylan & Joan Baez – „Blowin in the Wind“

http://www.youtube.com/watch?v=D6xGdYxbQsI

„Тhe Birds” – „That’s All I Need You For“

http://www.youtube.com/watch?v=sMHyovwX7JM

   В началото на 90-те години, това понятие се появява за първи път в България, но със съвсем друго значение. Свързва се първоначално с името на „Хисарския поп”.  По-официални източници или специалисти го заменят с „етно-фолк”. Каква музика е това? Тя е смесица от български, арабски, турски, гръцки, сръбски и ромски мелодии... и мотиви от фламенко, или с две думи: „балканско-ориенталска музика”. Характерни за поп фолка са повртарящите се, еднообразни музикални и танцови ритми, специфичните ориенталски мотиви на мелодията, пеенето с извивки в арабски стил и сола, типични за маанета. Често в ритмиката се използват неравноделните тактове, което е влияние предимно от българския фолклор, ромската и ориенталската музика. Танцът се нарича „кючек”. Той е разпространен най-силно в Турция, Гърция, Сърбия, България, Македония, Албания и в арабските страни.
    Поп фолкът се обозначава в разговорната реч с понятието „чалга”. Всъщност „чалга” означава на турски „свирня, музика”. Това е била популярната музика у нас през времето на Османската империя и Възраждането. Изпълнявала се е от смесени етнически инструментални състави, наричани „чалгии”. Тези оркестри добиват популярност с участието им на сватби, тържества и събори. Навремето чалгаджиите свирели народна музика, градски песни, известни европейски миниатюри като мазурки, валсове, полки.... Музикантите  почти не познавали ноти, свирели по слух, по памет и импровизирали солово. В по-ново време, думата „чалгаджия” се среща с по-принизяващо, иронично значение, като „дрънкащ музикант”, „несериозен, развличащ простолюдието музикант”. От 90-та година - до сега, „чалга” си остава разговорното, по-несериозното понятие, употребявано със същото иронично значение. Но  по принцип, „поп фолк” и съвременното значение на „чалга” са едно и също нещо. Има такива, които погрешно смятат, че чалга е по-лошата, а поп фолкът е хубавата, по-висококачествената  музика, трети мислят, че има „лош поп фолк”, наричан „чалга” и „хубав поп фолк”.  Наистина, поп фолкът търпи едно развитие, във връзка с промяната на социалната структура и културата на обществото, но запазва основния си характер. Ако в началото ритмиката и мелодиите са по свободни, разхвърляни и повлияни пряко от ромско-индийски мотиви, текстовете са по-примитивни, то в последно време се забелязва една лека промяна, в някои поп-фолк композиции навлизат, макар и частично, съвременни поп-рок елементи. Съдържанието на текстовете завоалира отчасти неприличния си характер, в редица песни започват да  звучат по-модерни електрически инструменти.
    „Поп фолкът” е изцяло  българско название, стилът е характерен за България и се развива единствено тук в този си вид. Обикновено, вокално се изпълнява от изрусени, гримирани и накичени със скъпоценни украшения певици. Особено през 90-те, те се подвизават разголени или полуголи на сцената на шоу-програми и в телевизионното студио. Текстовете са цинични и вулгарни. Напоследък се забелязва промяна, облеклото на „секс-бомбите” не е толкова свободно, прозрачно и отворено, съдържанието на песните не е така директно и грубо.
    Поп фолкът се развива през годините на демокрацията, във връзка с безизходицата в икономическо, социално и морално отношение. Изчезването на културните ценности се увеличава стремглаво, поп фолкът търпи развитие. Литературата, изкуството, театърът, киното, операта, класиката, рок-музиката западат..., чалгата разцъфтява... Много от хората са отчаяни и намират утеха в алкохола и в тази музика. Често тя е музика на другата, по-малката социална група, на така наречения „елит”. Слушат я мутри, борци,  първенци, новопръкнали се богаташи, угоени босове, корумпирани парвенюта, алчни мафиоти..., които събират по няколкодесетки певици и организират огромни частни чалгаджийски купони. Поп фолкът става символ на новото време, в текстовете основни теми са не само първичният, вулгарният секс, но и парите, богатството, материалните вещи и предмети.  „...Дай ми да те гепна, дънките щ" и цепна...” става демоде. На мода идва: „...Едно ферари с цвят червен, едно за теб, едно за мен...”. Срещат се заглавия като „Левовете в марки”, „100 мерцедаса”, „Милионер”, „Белият мерцедес”, „За милиони няма закони”...
    Известни представители и изпълнители на поп фолк в България са: Андреа, Софи Маринова, Азис, Ивана, Десислава, Анелия, Райна, Емилия, Елена, Гергана, Алисия, Камелия, Галена, Ивена, Малина, Борис Дали, Лиана, Милко Калайджиев, Преслава, Цветелина Йанева, Джена, Джордан, Емануела, Рени, Виктор, Дилян, Румина, Тони Дачева, Тони Стораро, Валя, Дебора, Антонина, Даяна, Траяна, Ерик, Денислав, Константин, Емануела, Джина Стоева, Бони, Илиан, Нора, Глория и други. Не безизвестен с любовта си към модерния поп фолк е телевизионният водещ, шоу-менът Слави Трифонов, който заедно с иначе способния си оркестър, „Куку Бенд”, с удоволствие, официално и съзнателно изпълнява и разпространява подобни комерсиални песни в този стил (изключение представляват песните от албума "Македония", в който македонските песни са направени елегантно в баладичен поп аранжимент и притежават високо музикално ниво). Шоуто на Слави е забавно, мнозина го гледат с интерес, който би бил още по-голям, ако нямаше иапълнения в стил поп фолк. Пръкват се и се развиват и продуцентски издателски къщи, като „Пайнер”, телевизионни канали и радиостанции, като „Планета”, „Фен Тв”, „Веселина”, „София кабел фолк”, „Диема +”... . В противовес на подобни медии биха могли да се посочат БНТ1, както и интересни телевизионни предавания, като културно-музикалното токшоу "Нощни птици", фолклорната програма "Иде нашенската музика", рокшоуто "Денис и приятели", "Полет над нощта", телевизионни предавания с класическа музика, радиата "Мелъди", "Рок 1 радио" и други поп, рок и джаз радиа, филмът "Седемте епохи на рока", излъчван по БНТ1, "Гласът на България", където за голямо учудване обаче, в журито до великите рок титани Кирил Маричков и Митко Щерев парадоксално "се мъдри" представител на чалгата. Тук аранжиментите и изпълненията на "Куку бенд" имат високо стойностно музикално ниво. Особено се открояват пианистът Евгени Димитров "Маестрото" и китаристът Цветан Недялков. Но кой знае защо, са допуснати чалгаджийски песни (по една) в изпълнение на Роксана, Стелиана (спечели първо място), Елица и Невена, които иначе са млади, надеждни, израстващи певици. А как е възможно Азис да пее на такава шоугала? Та това е падение. В другото подобно предаване по Нова телевизия "X Фактор", в първия рунд също са допуснати подобни изпълнения. Има телевизионни булевардни предавания, в които поп фолк бомбите са на висота, биват интервюирани и поставени на пиедестал, като известни музикални звезди. Поп фолк слушат и мнозина наши телевизионни журналисти и водещи на предавания. Водещата на "В джаза събота вечер" заявява открито в интервю пред двете журналистки от "Търси се", че любимите и изпълнителки са Глория и Ивана.
     Малки деца помнят наизуст тарикатски текстовете на чалгаджийски песни, слушани от техните родители. Дискотеките започват да се наричат „чалготеки”. Поп фолкът се комерсиализира, превръща се в истински бизнес, търговия, източник за бързо забогатяване и печелене на пари. Някои твърдят, че той се причислява към „хубавата музика”, или че се е развил и сега вече има нов, положителен ценностен облик. Други смятат, че в сравнение с чалгата, той е много по-изискан и високопоставен. Трети - че щом в него навлизат по-модерни поп-рок елементи, е придобил истинско, високо музикално ниво. Защитниците на чалгата  обвиняват противниците й в нетолерантност, в крайност, в агресивност. Да - защото те самите не виждат пагубното й влияние върху човешката психика, и поради това, че така им изнася. Ако изчезне чалгата, ще изчезнат и корумпираните продуценти, босовете на издателски фирми и телевизионните магнати, защото ще пропаднат евтините им източници за лесно забогатяване.
    Радетели на поп фолка приравняват критичното отношение на интелигенцията към него с критичното отношение навремето към блуса, рок енд рола и рока, като твърдят, че зараждането на западните музикални течения са също такова ново явление и неприемането му е нормално. Не може и дума да става за сравнение на критичните оценките към чалгата и оценките, давани от консервативните, назадничави среди през времето на "Флауър, Пауър Тайм" (Flower Power Time) на Запад през 60-те и началото на 70-те години, относно различни западни стилове тогава. За да се разбере характера на онова време в Западна Европа, човек трябва да се запознае с политическото, социалното и нравствено-духовното състояние на Западното общество. Точно тогава, във връзка с промяната на политическите и социалните структури, настъпва така нареченият «Ренесанс» в поп и рок музиката и естесвено, че хора с консервативни и остарели разбирания, ще критикуват новите свежи струи, нахлуващи и опресняващи тази музика и музикалната култура, която тогава се оформя истински и започва същинското си развитие. Това е време, когато великите "царе" на рок енд рола стават популярни - Елвис (Elvis), Чък Бери (Chuck Berry), Джери Лий Люис (Jerry Lee lewis), Литъл Ричард (Little Richard), Бил Хейли (Bill Haley) и много други неповторими музиканти от положителната епоха на Ренесанса в рок музиката, която е несъвместима по отношение на сравнение с упадъка сега у нас, чийто остатъчен продукт е поп фолкът. Няма нищо общо между това, какво са казали по-рано спирачни консервативни кръгове в Западното общество (всъщност подобно, но още по-ужасно бе мнението на подобни кръгове и у нас по времето на строгата цензура за "кълченията, извивките и крясъците" в поп музиката ни) и чалгаджийските кълчотения. Поп и рок музиката, не може формално да се сравнява по крясъци с поп фолка. Времето тогава е било едно, сега е съвсем друго. Мястото е различно, страните (държавите) са различни, манталитетът на хората е различен, възпитанието и мирогледът са различни, социално-политическото и икономическото състояние на обществото също са различни, т.е. всичко. "Крясъците и кълченията" в световната рок и поп музика са положително явление, те прокарват нов духовно-нравствен и културно-музикален, положителен път в обществото, а виковете, кълчотенията, кючеците и извивките в чалгата са символ на пълен упадък, т.е. едните "крясъци" водят към развитие, а другите, «нашенските крясъци» водят към пълно нравствено и културно падение, към духовна деградация и морална разруха.
    В основата си поп фолкът не се е променил много, запазил е характерните си черти, ритмиката и музикалните си мотиви. Това, че текстовете не са толко цинични, и извивките и ориенталските сола - по-малко пискливи, не променя ценностната му характеристика. Поп фолкът си остава „изтисквачка за пари”. Той е музика за масовата публика, консумираща това, което плува на повърхността. Тя омайва безперспективието на заблудени младежи с „вредните си изпарения”, опива ги с елементарните си, примитивни, просташки и тарикатски текстове, с повтарящата се до болка ритмика, с монотонното виене и анти-музикалната мелодика. Този стил е символ на простотията и бай-ганювщината в нашето общество, унищожител е на истинското изкуство. Слушайки чалгата, нормален човек затъпява и деградира. Интелигенцията ни е отвратена от нея, разочарована е, страда, истинските музиканти не виждат изход и избавление от комерсиализарането и „чалгизирането” на музикалния сектор.
    Чужденците бягат като попарени, като слушат и наблюдават кючеците и кълченията на фона на чалгата или се подиграват, смеят се, забавляват се и „гледат сеир”. Кючекът приляга на ромско-българския фолк, който е на високо музикално ниво. Там атрактивният танц си е на мястото. България притежава прекрасни представители на ромската музика и фолклор - известни наши големи народни майстори-инструменталисти, солисти, певци и танцьори. Интересът към кючека (в този му вид) на определени кръгове е оправдан, поради "екзотичния", неповторимия, развлекателния му характер, но под съпровода на гротескната евтина комбинация между поп и сръбско-ромско-гръцко-ориенталски фолк, той добива по-друг, изкуствен, циркаджийски, "маймунджулъшки" вид. Ако има интерес към него, то той е подобен на интереса, с който хората гледат  редките животински екземпляри в Зоопарка и им се радват.
    Друго нещо е комбинацията между българския натурален фолклор и поп музиката. Тази музика не се припокрива с нискостоящия поп фолк. Такава комбинация отчасти се съдържа в прекрасните изпълнения на Елица Тодорова. Поп албумът от 90-те, записан у нас, чийто продуцент бе Жорж Ганчев, с участието на наши и американски изпълнители бе не лош опит в това отношение.
    Причините за упадъчното явление "чалга" в музиката са социални. Някои кръгове на обществото ни, включително и младите, притежават такъв мироглед и вкус. Това е така, защото в учебните заведения има преподаватели, които харесват подобна музика. Там точно, както в семейството и медиите, трябва да се търсят корените на погрешно изградени идеи, фалшиви мнения и изкривени понятия.
    Между поп фолк и поп музика няма нищо общо. Koйто иска да слуша класическа българска поп и рок музика, да се наслаждава на «Щурците», «Диана Експрес», «ФСБ», "Тангра" и други наши прекрасни рок и поп групи.

http://www.youtube.com/watch?v=xTCyZm10qCU&feature=related «Щурците» - "Помниш ли"

http://www.youtube.com/watch?v=LyRk1HKOL0s

 «Диана Експрес» - "Блус за двама"

http://smotri.com/video/view/?id=v5430770921 «ФСБ» - "Не е така"

    В някои поп композиции на тези велики състави, както и в изпълнения на джазмените Милчо Левиев, Симеон Щерев, Любомир Денев, Теодосий Спасов, оркестър «Бели, зелени, червени», Йилдъз Ибрахимова и др., много умело са вплетени фолклорни елементи, но на високо художествено и майсторско музикално ниво.
     Между поп фолк и български фолклор също няма нищо общо, с изключение на някои основни ритмически и хармонични структури.   Фолклорът в натуралния си вид е най-съкровеното, което България притежава. И той не трябва да се бърка с поп фолка, през чиято призма натуралните фолклорни корени се изкривяват и израждат. Фолклорът ни и конкретно народната музика, са допринесли за запазване на българската нация.

http://www.youtube.com/watch?v=2z2bchLtP4c&feature=related Ганкино хоро

http://www.youtube.com/watch?v=TUgLzikXxIM&feature=related Чичовото хоро

http://www.youtube.com/watch?v=hSRV37UVl5Y&feature=related  Еленино хоро

http://www.youtube.com/watch?v=hSRV37UVl5Y&feature=related Дунавско хоро

http://www.youtube.com/watch?v=pNcQc1qU2PY&feature=related Тракийска ръченица

    Поп фолкът допринася за  размиването на нацията, за обезличаването й, убива културата, интелекта, музикалните ценности на народа ни, принизява интересите му до минимум, деморализира го. Той не „мирише на кебапчета”, защото те миришат много по-хубаво от него. Колкото е по-комерсиален, толкова е по-примитивен и хищен. Той не е нищо друго, освен „хляб и зрелище”, евтин опиум за тълпата, както и ефикасно средство за светкавично забогатяване на разни шоумени, трансвестити, силиконови секс-бомби, чалгаджии, продуценти, издателски къщи и фирми, баровци, парвенюта, мутри, както и някои телевизионни канали, радиостанции и други музикални и медийни източници.

                                                 *****       *****     *****

                              Даниел Авдала

Много добре написана статия! Браво!

ДА - на българската музика (класика, фолклор, джаз, естрада, поп, рок...)!
НЕ - на поп фолка!

Ей, най-накрая някой да го каже на простоцарски, та да го разберат хората, браво за това. А опошляването си има имена-носители. За мен бе безпрецедентно, че обяснението на разни шоумени бе, искахме да възвърнем интереса към народностното и към възрожденските образци, ама като за начало трябваше да станем чуваеми и гледаеми. � до какво доведе това? До ето това отвратително явление - деца, които друго не са чували и антикултура, която няма аналог дори в световен мащаб.