Аспекти на поп музиката     
                  Поп музика и естрада
                         Даниел Авдала

   Българската естрадна музика се заражда, оформя и утвърждава у нас като музикално течение в края на 50-те и през 60-те години. Тя е повлияна отчасти от световната западна танцова и забавна музика, евъргрийни и мюзикъли, в известна степен от зародилата се на «Запад» поп музика, от руската забавна музика и донякъде от музиката на други Балкански народи (например гръцкия и югославския). Обаче нашата естрада остава в основата си неповторима и оригинална по характер, по мотиви, по музикална интерпретация и звучене. Тя се отличава не само от Западната популярна музика, но и от забавната музика на другите Балкански народи. Тя е някак по-мелодична, по-сантиментална, завладява със своята непосредственост и естествено натурално звучене. Съдържанието на текстовете е повлияно обикновено от ежедневието и бита на българина, обхваща многообразни теми, между които темите за любовта, раздялата, страданието по любимата... Особено важно е това, че нашата естрадна музика отразява душевността на народа ни с неговите чувства, радости, вълнения и скърби. 
   Много наши композитори посвещават творчеството си на българската естрада. По-известни от тях са:  Бенцион Елиезер, Морис Аладжем, Тончо Русев, Найден Андреев, Атанас Бояджиев, Петър Ступел, Александър Бръзицов, Ангел Заберски, Александър Йосифов, Йосив Цанков, Борис Карадимчев, Жул Леви, Милчо Левиев, Светозар Русинов, Дечо Таралежков и много други. През 60-те и 70-те години у нас по радиото се слушат песни на естрадни певци като Лили Иванова, Емил Димитров, Борис Годжунов, Паша Христова, Маргарита Радинска, Магрет Николова, Борислав Грънчаров, Мария Нейкова, Боян Иванов, Георги Кордов, Стефан Воронов, Леа Иванова, Мими Иванова, Ирина Чмихова, Йорданка Христова, Петър Чернев, Панайот Панайотов, Васил Найденов, Бисер Киров, Маргарита Хранова, Михаил Йончев, Мустафа Чаушев, на групите "Студио 5", "Сребърни гривни", "Щурците", "Диана експрес", "Златни струни", "Сигнал", "Тоника", Трамвай номер 5", "Тангра", "ФСБ" и много други. 80-те и 90-те години раждат още талантливи естрадни певци като Орлин Горанов, Георги Христов, Кристина Димитрова, Веселин Маринов и др.

http://www.youtube.com/watch?v=s0plruXrBZk&feature=related Орлин Горанов – «Светът е за двама»

http://www.youtube.com/watch?v=R2n31_-Cp3Q&feature=related О. Горанов, К. Димитрова «Детски спомен»

http://www.youtube.com/watch?v=DHnspN6MyiU

В. Найденов – «След края на света»

http://www.youtube.com/watch?v=7k3FzsfdTho

«Диана Експрес» - «Душа»

http://www.youtube.com/watch?v=vWg1QakNa4Y

«Щурците» - «Среща»

http://www.youtube.com/watch?v=WxnTNydbdjk «ФСБ» - «След 10 години»

http://www.youtube.com/watch?v=KRe_NNFOAas

«Тангра» - «Богатство»

    Българската естрадна музика обаче остава доста изолирана от околния свят. Българинът е принуден да се ограничи само с нейната „консумация”. Едва след 1969 г. по нашите две радиостанции започват много рядко да пускат по някоя песен на Tom Jones, Engelbert Humperdinck, Beatles, Chris Andrews, Shakin’ Stevens, Cliff Richard…

http://www.youtube.com/watch?v=QrwO8b9iq34

Том Jones “It’s not unusual”

http://www.youtube.com/watch?v=rCZO9xeYA8g

Engelbert – “Release me”

http://www.youtube.com/watch?v=Xzrhx2SffE4&feature=related “The Beatles” – “Rock & Roll Music”

http://www.youtube.com/watch?v=Qpsh3TpDAM4&feCh. Andrus Яature=related  Ch. Andrus – “Pretty Belinda”

http://www.dailymotion.com/video/x3ryx7_shakin-stevens-oh-julie_music S. Stevens - “Oh Julie”

http://www.youtube.com/watch?v=px7ilisAGj0

Cliff Richard – “Devil woman”

    Западната музика просто не достига до нас, поради официалната цензура. За това и на българина му липсват понятия и познания от Световната поп-сцена, особено от 50-те и 60-те години. Много известни групи по това време са абсолютно неизвестни у нас, остават малко познати и до днес. По това време на Запад се зараждат теченията Blues, Rock’ n Roll, Beat, Rock, Pop, Jazz… Само джазът, като че ли намира утвърждение по онова време на родна почва. Негови ярки представители и интерпретатори са Симеон Щерев, Любомир Денев, Милчо Левиев, Камелия Тодорова, Илдъз Ибрахимова, "Бели, зелени, червени" и други. Рядко се случва някой наш естраден  певец да направи кавър на чужда известна песен на български език, при това, в средно нескопосан аранжимент (с малки излючения). Донякъде, слабо плахо влияние имат стиловете "бийт" и "рок" върху някои появили се по това време първи групи, като «Сребърни гривни», «Щурците», «Диана Експрес»... и някои естрадни певци като Стефан Воронов, Маргарита Радинска, Васил Найденов... Но цензурата ги спира да се развият в тази насока.
     Появяването и развитието на всички тези течения на Западната музика е свързано с много важни политически, социално-икономически, културни и духовно-нравствени промени в обществото. Тя съпровожда интелигенцията и прогресивно мислещите млади хора в противопоставяне и борбата им срещу войните, расизма, експлоатацията и социалното неравенство. Тя е символ на свобода на индивида, угнетяван от корумпираните правителства и магнати и от консервативните догми на обществото, на разкъсване оковите и законите му, задушаващи свободния полет на мисълта и духовно-нравственото развитие. Тя стимулира отделния човек да се опълчи против тези догми, показва му пътя за постигане на истинския прогрес, независещ от общоприетите правила и закони, диктувани „отгоре” и влачени с години от закостенелите традиции. Не случайно, точно по това време на «Запад» започват различни брожения и демонстрации против социалната експлоатация, безработицата, расизма и войнолюбието на някои „висши” слоеве  в обществото. Тези нови процеси се трансформират в културата, литературата, театъра, киното, изкуството и... в модата. Зараждат се различни хипи-движения, младите хора носят дълги коси, панталони с широки крачоли, къси поли, всичко е в унисон с бунтарското настроение и желанието за открояване на индивида от сивата маса, за духовното му извисяване над нея, за противопоставянето му над общоприетите спиращи развитието привички и обичаи. В този аспект Западната поп музика се явява едно прогресивно музикално течение, символизиращо свободата на индивида и любовта между хората, но критикувано често от общоприетото мнение, определящо го като "своеволие" и "разюзданост". Тази прогресивна тенденция липсва в България по това време, спирана е умишлено по политически причини. И поради това нашето общество остава затворено за тези ренесансови повеи, не само в политическо и социално отношение, но и по отношение на културата и музиката.
   Световната поп музика в тесен аспект се заражда в средата на 50-те и 60-те години под влияние на тези социални и културни. промени. Произлиза от Rock’n Roll-a, Beat-музиката и Фолк-музиката в Щатите и Англия, която е повлияна и от афроамериканската музика и блуса. В широк аспект, под поп музика може да се разбира «популярна музика», към която спадат по-известните и популярни изпълнения  от рализчни стилове и течения, включително и от класиката. Tук става дума за поп музиката в тесен аспект. По принцип тя се характеризира като нещо по-елементарно в сравнение с класическата музика, самата и хармония и ритмика е по-проста, звученето – също. Но по това време тя си пробива упорито път сред западното общество, променя мирогледа и нравствените му ценности. А... да не забравяме, че не само сложните неща са хубави. Дори, често пъти е точно обратното.  
   В България в началото на 70-те години, не явно, и отчасти, се чувства едно, макар и прикрито започващо леко влияние на Западната култура и поп музика. У нас, макар и трудно проникват някои произведения-шедьоври на клсаическата световна литература и кино. Младите започват да колекционират и се наслаждават на "западни" плочи, разменят ги с усърдие, презаписват ги на магнетофоните си, слушат рок и поп предавания по чужди радиостанции. «Поп албум» по радио Скопие, «Три гонга» по радио Белград, «Метроном» по Свободна Европа на румънски, ББС и други. Сформират се първите поп и рок-групи, свирещи със счупени и стари уредби и усилватели, денонощно се правят репетиции на рок парчета по мазетата. Това влияние започва да се усеща и в стила на по-известните естрадни певци, музиканти и групи.

                                      Даниел Авдала