Прочетен: 2063 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 06.11.2011 11:05
статия от Даниел Авдала
Всички композиции в плочата "Straith Between the Eyes" са на извънредно високо музикално ниво, звучат компактно. Някои привърженици на „Рейнбоу” харесват повече „Stone Cold“, други „Power“, трети „Rock Fever“ или “Eyes Of Fire”… Която и песен да вземе човек, тя ще му звучи приятно, в стил мелодичен хард рок.
http://www.youtube.com/watch?v=JhMFreH_fDM
През 1983 година излиза “Bent Out Of Shape” – прекрасна плоча в същия стил.. Всяка песен е много силна. По-интересни са композициите: “Stranded”, “Can’t Let You Go”, „Fool For The Night“, “Street Of Dreams”, “Drinking With The Devil”, “Snowman”...
http://www.youtube.com/watch?v=EJnN0jk8Kj4
Групата издава и няколко малки плочи със сингъли. Тези песни са и на дългосвирещите плочи. „Rainbow“ изнасят различни концерти с голям успех. Извършени са многобройни концертни турнета в Европа (най-много в Германия), Щатите, Япония. Албумът „Finyl Winyl“ от 1986 г. съдържа някои от тези концерти. През последните десетина години са издадени поотделно лайф-албуми с концертите в различни градове на Германия и в Токио, Япония.
http://www.youtube.com/watch?v=tKf7oYywdS8&feature=related
Въпреки, че Ричи често сменя членовете на групата, това не се отразява негативно на качеството на музиката й. Напротив – стилът и саундът стават още по-разнообразни, новаторски и оригинални. През 1984 година Ritchie Blackmore разпуска “Rainbow” и отново, подкрепян от Glover, решава да събере «вечно неостаряващите» “DEEP PURPLE” (Вж. статията ми "Deep Purple Mk II - Reunion / "Deep Purple Mk V").
Десет години по-късно, след огромна, плодотворна и успешна творческа дейност, отново след разногласия и търкания между Blackmore и Gillan, Ritchie напуска внезапно „Deep Purple“ в неподходящ за групата момент, точно по време на поредица от концертни турнета. Колегите му са неприятно изненадани и разочаровани. В интервю за него, oстаналите членове на “Purple” се изказват положително, но и критично към това му поведение, като го описват като прецизен, талантлив композитор, китарист и организатор, като силен, но и неуравновесен характер, който се държи като зрял и опитен музикален специалист, но на моменти и като сърдито дете. Според техните думи, когато не е в настроение, той блъска техническите лица по сцената преди концерти, защото му били пречели, друг път мълчи като камък. По време на концерта на “Purple” - “Come Hell Or High Watter”, той спира да свири точно по средата на солото на “Highway Star”, и демонстративно плисва чаша с напитка в камерата на телевизионен оператор, защото се приближил прекалено.
През 1995 година Blackmore събира “Rainbow” с нови членове за прощална плоча “Stranger In Us All”, която по музикално качество отстъпва донякъде на предишните албуми на групата. В нея участват още Doogie White - вокал, Paul Morris - клавижни, Greg Smith –бас и John O’Reilly - ударни. Плочата е в стил хард и хеви рок. В нея като допълнителни музиканти участват още Candice Night – допълнителни вокали и Mitch Weiss – хармоника. Съдържа 11 песни, като по-интересни за голяма част от публиката са „Wolf to the Moon“, „Stand and Fight“, „Ariel“, „Too late for Tears“, „Black Masqerade“ и „Hall of the Moutain King“. Съставът прави и концертни турнета в САЩ и Европа.
През 1996-1997 година Ritchie Blackmore, заедно с бекинг вокалистката от албума, младата певица Candice Night от New York, сформират групата “Blackmore’s Night”. Казват, че се запознал с нея през 1990 година на футболен мач. С нея китаристът издава албумите:“Shadow Of The Moon” - 1997 и “Under A Violet Moon” - 1999. И двата албума са много приятни. Стилът е съвършено нов, не само като музика на Blackmore, но и като стил в поп-музиката въобще. Това е така нареченият “Renaissance-Folk-Rock”. Композициите са в средновековен класицистичен стил, типичен за английския кралски двор през Средните векове, “облечен” с елементи на мелодичен рок. Използвани са различни класически и етно-инструменти, като мандолина, тамбора, цигулки, флейти, ударни инструменти и др. Пo-интересни, мелодични и приятни са песните: “Shadow Of The Moon”, “Oceаn Gypsy”, “No Second Chanse”, “Wish You Were Here”, “Under A Violet Moon”, “Castlеs And Dreаms”, “Wind In The Willows”, “Gone With The Wind” и др.
По-известни албуми, които излизат през слeдващите няколко години, са: “Fires At Midnight” - 2001, “Gost Of Rose” - 2003, “The Village Lanterne” - 2006, “Winter Carols” – 2006, „Secret Voyage” – 2008, “Autumn Sky” - 2010. Групата извършва множество концертни турнета в цял свят. Тя беше за втори път в България. За първи път, през 1999 година, изнесе концерти в София и в Пловдив. Участници в нея, освен Candice и Ritchie, са: Bard David - keyboards, Squire Malkolm - drums, Madeline and Nansy Posner - backing vocals. Ritchie свири на китара, мандолина и домра, а Candice - на рог и флейта. В групата, в различните албуми и концерти, участват и други музиканти като: Mick Cervino - bass, Chris Devine - violin, flute, guitar, Lady Rraine - vocals. Съставът под егидата на Ritchie изпълнява и някои от великите песни на „Purple“: „Soldier of Fortune“, „Black Night“ „Child in Time“. Те не звучат пърпълски, но класата на Blackmore си личи. Той e един от най-добрите и талантливи китаристи в света и ще остане да живее вечно в сърцата на всички почитатели на поп и рок музиката.
http://www.youtube.com/watch?v=4yZ0tqqLGsA
Daniel Avdala