Блогът на Даниел Авдала - публицистика, поезия и музика :: Jazz. Контаминация на поп музиката с джаза. Jazz

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.11.2011 23:28 - Jazz. Контаминация на поп музиката с джаза. Jazz - Rock.

Автор: danielavdala Категория: Музика

Прочетен: 1763 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 06.11.2011 10:51

Джаз.
Контаминация на поп музиката с джаза.
Джаз - Рок

    Както други стилове си взаимодействат, така и джазът се комбинира и преплита с поп музиката - със соул, фънк, блус, фолк, рок, диско... Създават се оригинални хибридни жанрове като джаз-рок, джаз-фънк, фюжън, джаз с елементи на соул или блус и др.
     Джазът възниква в Южните Щати на Северна Америка в началото на 20-ти век, около 1900 година. Води началото си от африканската музика. В американския джаз с африканска основа, с течение на времето се „вливат” и европейски музикални елементи, като джаз-хармония, джаз-ритмика, мелодично-песенна форма, полиритмия и инстументи: китара, контрабас, духови инструменти, бас и соло барабани, ченели и др. Важно за джаза е възможността за свобода на импровизация, нещо, което го отличава от другите стилове.
     Исторически той възниква в Нови Орлеан, Луизиана. Дюк Елингтън (Duke Elington), Бени Гудмън (Benny Goodman) и Бинг Кросби (Bing Crosby) са едни от "традиционалистите". Представител на този вид джаз, харечен още „хот джаз” е Луис Армстронг (Louis Armstrong). След десетина години се разпространява в Чикаго, а няколко години по-късно - в Илиной и Ню Йорк. Той търпи влияние от блус и соул (в подобен дух са по-късните интерпретации на Арета Франклин/Aretha Franklin и Натали Кол/Natalie Cole) и взаимодейства с рагтайма и религиозните спиричуъли.
     Друга разновидност на джаза е „диксилентът” (dixieland). Често навремето се е изпълнявал на улицата от групи с бели музиканти. Формата му е „по-гладка”, структурата – по-мелодична и елементарна. „Чикагският джаз” (Chicago City jazz) е форма, развила се от „ню-орлеанския джаз” (New Orleans jazz) и от „диксилента”. В него, като основен солов инструмент, за пръв път се използва саксофона.   В края на 20-те години възниква „суингът” (awing), любим стил на прекрасната Ела Фицджералд (Ella Fitzgerald). В Америка, през тридесетте и 40-те, вид суинг са „канзаският джаз” и „уестърн-суингът” (western swing). Известен със суинговите си изпълнения е Нат Кинг Кол (Nat King Cole). По това време в Европа разклонение на суинга е „джипси джазът”(gypsy jazz), чийто представител е белгиецът Джанго Райнхард (Django Reinhardt), който въпреки обгарянията на лявата си ръка и на част от пръстите при катастрофа, успява да се наложи като композитор и като талантлив китарист, свирейки с три пръста. Суингът се развива и до днес, приемайки модерен, съвременен облик.
     Друга, основна подразновидност на джаза е „бибоп” (be bop). Развива се от 50-те години насам. За разлика от суинга, при него има по-голяма свобода на темпото, то често става по-бързо, особено при импровизираното солиране. Темповата свобода е характерна предимно за барабаните и баса. Едни от представителите на това течение са големият саксофонист и композитор Чарли Паркър (Charlie Parker) и великият тромпетист Дизи Джилеспи (Dizzy Gillespie), които поставят началото на „модерния джаз” (modern jazz). Друг известен "бибоп" музикант е тромпетистът Майлс Дейвис (Miles Davis), който впоследствие участва в композиции в стил „студен джаз” (cool jazz), оформил се в Ню Йорк. Представител на „модерния-криейтив джаз" е саксофонистът Джеймс Картър (James Carter). От „бибоп” се развива и „хард боп” (hard bop), в който има соул и фънк-елементи.
     Популяни са още стиловите форми „латино-джаз” (latin jazz) и „етно-джаз” (etno jkazz). Латино-джазът, с основен представител Джилеспи, се свири предимно на Карибските острови и Куба, а етно-джазът е разпространен в Индия, Австралия и др. В тази област на джаз-музиката особено популярна е индийската група „Шакти” (Shakti), начело с цигуларя Шанкар (Shankar) и присърдинилия се световно-известен китарист Макклафлин (Mclaughlin).
     Като понятие за джазов стил от края на 50-те се употребява и така нареченият „фрий джаз” (free jazz). При него няма някакви по-различни елементи, освен че се отдава голямо значение на хармонично-солистичната импровизация.
     Една по-нова стилистична разновидност на джаза е „даунтаун” (downtown), тук, освен полифонични звуци, се намесват и шумови ефекти.
     През последните десетилетия, в някои западни дискотеки, се пускат музикални изпълнения в така наречения „ейцид джаз” (acid jazz). Тук се смесват фънк, бийт, соул и диско елементи.
     Най-популярните форми на джаза в последно време са „фюжън” (fusion), „фънк-джаз” (funk jazz), „рок-джаз” (rock jazz)и „смут джаз” (smooth jazz). Общото за тези стилови разновидности е намесата на електрическите инструменти, като китара, бас, орган, синтезайзер, електрическото фендер-пиано, саксофон, цигулка и др. Във фюжън понякога има и елементи на блус и соул. Тъй като обикновено стиловете „джаз-рок” и „джаз-фънк” се контаминират и си взаимодействат малко или повече, често не би могло да се говори за тях поотделно.
     Представители на „фюжън” или „фънк-рок-джаза” са: виртуозът-пианист Хърби Хенкъг (Herbie Hancock) и мулти-функционалният велик китарист Джон Макклафлин (John Mclauglin), който първоначално свири заедно с Майлз Дейвис (Miles Davis), Джими Хендрикс (Jimmy Hendrix), а по- късно с Карлос Сантана (Carlos Santana) и с „Шакти” (Shakti). Той организира групата „Махавишну Оркестра” (Mahavishnu Orchestra). В нея първоначално участват още Джери Гудмън (Gerry Goodman) - цигулка, Йан Хамър (Jan Hamer) - клавишни, Рик Лейрд (Rick Laird) - бас и Билли Кобъм (Billy Cobham) - ударни. През 1974 г. Макклафлин реформира „Махавишно Оркестра”, в който идват новите членове Жан Люк Понти (Jean Luc Ponty)- цигулка, Нерейда Майкъл Уейлдън (Narada Michael Walden) - ударни, Ралф Армстронг (Ralph Armstrong) - бас и Стю Голдбърг (Stu Goldberg) - кийборди. След 1980 г., в групата наново настъпват промени и в нея вземат участие Бил Еванс (Bill Evans) - саксофони, Джим Бърд (Jim Beard) - кийборди, Йонас Хелбърг (Jonas Hellborg) - бас и Билли Кобъм - барабани.
     Друга популярна джаз-рок група през 70-те и 80-те години, е „Уедър Рипорт” (Weather Report). Първоначално в нея участват музикантите: Джо Завинъл (Joe Zavinul) - кийборд, Уейни Шортър (Wayne Shorter) - саксофон, Мирослав Витуш (Miroslav Vitous) - бас, Алфонс Музон (Alphonse Mouzon) - барабани и перкусионистът Аирто Морейра (Airto Moreira). Между 1973 и 1976 в групата свири гениалният басист Алфонсо Джонсън (Alphonso Johnson), а след 1976, не по-малко талантливият Джако Пасториус (Jaco Pastorius). През групата преминават също и добри музиканти като Виктор Бейли (Victor Bayley), Питър Ескин (Peter Eskine), Алекс Акуфиа (Alex Acufia), Дон Елиъс (Don Elias), Грег Ерико (Greg Errico), Омар Хаким (Omar Hakim) и др.
     Eдна от авангардните джаз-рок групи е „Ритърн то Форевър”. Основен неин член е кийбордистът и пианист Чик Къриа (Chick Corea). Освен него, в групата участват знаменитият басист Стенли Кларк (Stanley Clarke), Джо Фарел (Joe Farell) - саксофон и флейта, Аирто Морейра (Airto Moreira) - барабани, Бил Конърс (Bill Connors) - китара, а по-късно Лени Уайт (Lenny White) - барабани и Ал ди Меола (Al Di Meola) - китара. През групата минават и музиканти като Гери Браун (Gerry Brown), Минго Люис (Mingo Lewis), вокалистката и пианистката Гейли Моран (Gayle Moran), Джон Tомас (John Thomas), Джеймс Тинсли (James Tinsley), Харолд Герет (Harold Gaterh) и др.
     Друга известна джаз-рок група е групата на известния английски китарист Джеф Бек - "Джеф Бек грууп" (Jef Back Group), участник преди това в „Йардбърдс” (Yardbirsd). В тази група са и: Рон Ууд (Ron Wood) - бас и китара, Род Стюърт (Rid Stewart) - вокал, Мики Уейлър (Micky Waller) – барабани, Ники Хопкинс (Nicky Hopkins) - клавишни, по-късно на барабаните е Кози Пауъл (Cozy Powell). В най-новата формация на групата, през последните 2 години, участват младата 21 годишна басистка Тал Уилкенфилд (Tal Wilkenfeld), Джейсън Ребелло (Jason Rebello) и Винни Колаюта (Vinnie Colauta).
     Известни джаз-рок музиканти са още: Брайън Аугер (Brian Auger), Ал Купър (Al Cooper), Пако де Лусия (Paco de Lucia), Франк Заппа (Frank Zappa), групите „Ембрио” (Embryo), „Хенри Коу”(Henry Koy), „Нюклеър” (Nuclear) и др.
     Много популярен стил напоследък, е „смут джазът”. Това е така нареченият топъл, задушевен, летен джаз с елементи на поп, фънк, соул и рок. Той е много приятен за слушане. Някои го определят като „бар-музика”. В този стил твори един от великите китаристи Джордж Бенсън (George Benson).
     Още представители на джаза или комбинацията му други подстилове на поп музиката са: Миди Абеър (Midi Abair), Боб Джеймс (Bob James), Том Скот (Tom Scott), Дейвид Сенбърн (David Senborn), Грег Карукас (Gregg Karukas), Маркус Милър (Markus Miller), Нелсън Рейнджъл (Nelson Rangell), Лий Ритенър (Lee Ritenour), групата"Спиро Гира" (Spyro Gyra), Гроувър Уошингтън (Grover Washington), китаристът Тери Келиър (Terry Callier), саксофонистите Джошуа Редмън (Joshua Redman), Йан Герберек (Jan Garbarek), Кени Джи (Kenny G), Франк Синатра (Frank Sinatra), Дийн Мартин (Dean Martin), Диана Крал (Diana Krall), Джули Лондон (Julie London), Пеги Лий (Peggy Lee), Барбра Стеизънд (Barbra Steisand), Ренди Кравфорд (Randy Crawford), Силйи Ниргаард (Silje Nergaard), Кейти Мелюа (Katie Melua), Нора Джоунс (Norah Jones), Виктория Толстой (Viktoria Tolsoi), отчасти R&B и сол певицaтa Шаде (Sade), Ребека Бейкън (Rebekka Bakken), Ал Жеро, нашумялата напоследък Сюзан Бойл ((Susan Boyle) и много други.
     В България джазът и джаз-рокът имат традиции и са доста добре развити в сравнение с другите поп-стилове.
     Още Асен Овчаров, през 1942 г създава в Харманли първия джазов оркестър на Балканите. В него участват певицата Лея Иванова и цигуларят Сашо Сладура. След известна криза, поради строгата цензура, джазът у нас се възражда отново през 1967 година. Международно призвание получава легендарният ни джазов квартет „Джаз Фокус 65”. В него участват първокласните музиканти Милчо Левиев, Симеон Щерев, Петър Славов и Любомир Мицов. На фестивала в Монтрьо, през 1967 г., те печелят първа награда, а следващата година издават първия си албум в Западна Германия, което по онова време е почти невъзможно. Милчо Левиев развива стила джаз с елементи на националния ни фолклор зад граница. Наред с преподавтелската си дейност в Щатите, той популяризира джаза ни на световно ниво и записва няколко плочи в стил рок-джаз, примесен с елементи на българската народна музика. Записът е направен с участието на американски музиканти, които прочуват България на Световната музикална сцена. През 1983 г цензурата за пръв път позволява на Милчо Левиев да се върне в страната и той, заедно с флейтиста Джеймс Уолкър (James Walker), изнася невероятен концерт в Зала Универсиада. Най-добрият му приятел, Радой Ралин, също е в залата и присъства на концерта (седнал на първия ред). Другият член на квартета „Фокус”, Симеон Щерев („банана”) и Константин Носов, организират джазови срещи и свирят на тях. На джазови концерти и джаз-рок сешъни, освен Щерев, участват често и Любомир Денев – трио, както и певиците Камелия Тодорова и Илдъз Ибрахимова. Понякога подобни срещи, през 70-те и 80-те, се провеждат в кафе-ресторанта на Софийската народна опера. Други наши талантливи джазови музиканти са оркестър „Бели, Зелени и Червени”, Антони Дончев, Христо Йоцов, Ангел Котев, Симеон Венков, Людмил Георгиев, Вили Казасян, Теодосий Спасов, Ангел Заберски, Борислав Ясенов, Ясен Велчев, Димитър Шанов, Данчо Капитанов, Георги Борисов, Иван Пеев, Марио Станчев, Ясен Обретенов, Георги Дончев, Димитър Димитров и много други.
     Третият член на квартета „Джаз Фокус”, Петър Славов, заедно с Румен Бояджиев, Константин Цеков и Александър Бахаров, организират първата по рода си джаз-фънк-рок формация в България - „ФСБ”. По-късно към групата се присъединява гениалният китарист и цигулар Иван Лечев, а през 80-те, след като невероятният басист Сашо Бахаров заминава за чужбина, е заменен от Ивайло Крайчовски. „ФСБ” е най-добрата в иструментално отноешение, за всички времена у нас и на Балканите, рок-джаз група, в чиито стил се примесват соул и фънк елементи, както и мотиви на българската народна музика. Тя е на световно музикално ниво, била е, ще бъде, и винаги си остава рок – джаз група номер едно в България.