Гаснещ залез

                 Във мрака хладен бавно сянката потъва,

          за да се слее плавно с нощната тъма.

          Умиращ слънчев лъч с въздишка се огъва,

          изгасва и заспива пак до сутринта.

          Остава само болката в душата,

          утеха и покой не ще намери тя.

          Надежда плахо чезне в самотата,

          oсиротяла във бездънна празнота.

          В жарава въглени - "любов изпепелена",

          изгарят нежен порив, радост, светлина.

          Попарената гордост, смъртно наранена,

          cтопи копнежа във безмълвна тишина.

                                                                                                        На Марион

                          Даниел Авдала