Прочетен: 2552 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2011 02:14
Интервю с поета Радой Ралин: «Най-много ненавиждам продажничеството»
автори: Костадин Русев и Даниел АвдалаСмехът е настъпателна сила в посока към правдата
Достоевски посочи, че красотата ще спаси света, а според сатириците борбата срещу грозотата ще спаси света. Кое от двете мнения е по-вярно?
Историята доказа, че и двете постановки са неприложими. Всеки гледа да спаси красотата на собствената си черга, която е излиняла от неговите стъпки.
Познаваме известната мисъл на Маркс: “Човечеството се разделя със своето минало, смеейки се”. Какво бихте казали за неговия смях над своето настояще?
Тази мисъл винаги е служила за пледоария на сатириците пред литературните прокурори. Но днес много от тях се интелектуализираха и считат, че Маркс е остарял, че част от това, което е казал, се отнася за неговото време. Почнаха да разделят света на “наш” и “ненаш”. А щом се съмняваме в най-естествената и спонтанна човешка откровеност, тогава… Ще квалифицираме ли злодеянията на “наши” и “ненаши”? Щом е смях, той е богатство на народа и настъпателна сила в посока към правдата.
Каква е вашата реакция, когато ви дойде до гуша от нещо?
Тогава се налага дори да ставам аквалангист, макар “аквата” да не е “нуда” (гола вода в превод), а навсякъде е замърсена.
А какво прави сатирикът, когато се опари от кашата, която други са забъркали със своите недомислия и грешки?
Сатирикът никога не забърква тази каша. Но той (духа или не) трябва да я преглътне. Аз не мога да си простя, че нямам тези реални възможности да се боря с ония недомислия и грешки, резултатите от които раняват душевността на хората. И затова ми се струва, че съм един безполезен сатирик.
Вие сте сатирик, който улавя тънко много човешки недостатъци и обществени аномалии. Извиква ли тревога у вас някоя слабост на нашия съвременник?
Не искам да говоря за съвременни слабости, защото ако в миналото един недостатък произлизаше от вътрешната индивидуалност на конкретния човек, то сега някои хора са като празни чаши, в които се налива някакво съдържание. Но все пак, ако трябва да отговоря на въпроса ви, ще кажа, че най-много ненавиждам продажничеството. Продажният човек е несамостоятелен, той е доброволен роб, опасен заговорник. Защото при всяко продаване няма друго предпочитание към “купувача” освен изгодата. А тази изгода е мнима. Тя е едно самозаробване.
Коя от двете злини - нахалството или завистта - ви се струва по-голяма?
Всяка злина се покрива с друга или произхожда от нея, а отпосле си създава свое самостоятелно съществуване. Аз мисля, че нахалството произлиза от завистта.
Откривате ли и днес рецидиви на байганьовщината? Какъв е пътят за борба с тях?
Рецидиви на байганьовщината естествено има. Но те не са най-важните. Ние трябва да премахнем недостатъците, които сами сме създали и сами сме причинили. Байганьовщината си е за сметка на онова време, което си е отминало, а нас трябва да ни боли най-вече за нашето време.
Сега една от най-важните задачи пред нашето общество, е повишаването качеството на труда. Какво е вашето мнение за хората, които не се ръководят от принципа “Гледай си работата”, а са избрали по-приятното и удобно “Гледай си кефа”?
Действително някои хора са превърнали работата си в кеф. За тях не съществуват въпроси и раздвоение. Тяхната препоръка е: “Не изгубвай благоразположението на шефа”. Какво мисли за тях народът, хич не ги интересува. Той с нищо не би могъл да ги застраши.
Няма ли опасност борбата за лично преуспяване да се превърне в спортна дисциплина?
Тази опасност е реалност, но отдавна и спортните дисциплини се превърнаха в боричкане за лично преуспяване.
Какъв лек бихте предписали за лечение на съществуващите човешки и обществени несъвършенства? Кои ефикасни “препарати за кирливи ризи” бихте препоръчали на съвременниците си?
Съвсем нови ризи.
Съмнявате ли се, че се допускат грешки при възпитанието на младото поколение?
Там е работата, че не може да се каже от кого са допуснати тези грешки. Защото поколенията се възпитават не само в семейството и училището. Тук влияят и други фактори, като например средствата за масова информация.
Какъв девиз бихте препоръчали на днешната млади хора?
Да не се влачи по чужди девизи. Защото, макар девиз да не произлиза от “Дивиде ет импера” (Разделяй и владей), води нататък.
Какво е вашето мнение за състоянието на съвременното българско семейство?
Безпокои ме състоянието на съвременната българска критика и самокритика. Тя е недостатъчна и оттам са аномалиите в етиката, в правосъдието и навсякъде. Проблемите в семейството бледнеят в сравнение с нарастването на корупцията, която за мен представлява истинска стопанска контрареволюция.
А как виждате връзката на сатирата и опазването на законността? Кога сатирата играе роля на превантивна мярка в обществения живот?
Няма ли осигурена законност, няма и сатира.
Какво стои между неизгодната истина и неудобната лъжа?
Понякога един опропастен живот.
Какво ще си мислят за нас потомците ни през 2085 година?
Защо хората са се смели толкова малко тогава? Кое друго занятие им е отнемало толкова време?
И накрая ви предлагаме малък тест. Каква асоциация извикват у вас следните съществителни: вечност, слава, съвест, подлост, непогрешимост, страх, благоразумие, кариеризъм, смърт. Ако искате, прибавете към всяко от тях най-подходящото според вас прилагателно.
Съществителното е най-несамостоятелното граматическо понятие, изцяло зависимо от прилагателното. Например “красавица” веднага може да се превърне в “съмнителна”. Ако съществителното е мечтата, намерението, жизнената задача, то прилагателното е онова, което ще приложи мечтите - действителността. Така стои въпросът със законите и прилагането им. При вашия случай към съществителните бих добавил следните прилагателни:
вечност - въображаема
слава - лоша
съвест - нечиста
подлост - принудена
непогрешимост - недоказана
страх - превзет
кариеризъм - безплатен
Разговора водиха: Костадин Русев и Даниел Авдала
“Общество и право”, редактор Веселин Явруков, октомври, 1985 година
27.10.2011 22:36
